ТЕКСТ 56

В Бхагавад-гӣт (10.34) се казва, че в образа на смъртта Богът унищожава всичко, което човек притежава. Мтю сарва-хараш чхам: „Аз съм всепоглъщащата смърт“. В образа на смъртта Богът отнема на обусловената душа всичко, което тя е създала. Всичко в материалния свят рано или късно е обречено да загине. Ала въпреки непреодолимото си могъщество времето не може да попречи на дейностите на предания, тъй като той е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога. Затова единствено преданите не са подвластни на времето. Всички дейности на кармӣте и гнӣте, които са чужди на преданото служене, носят само преходни резултати. Материалното благополучие на кармӣте все някога свършва, по същия начин се изчерпват и духовните резултати, придобити от гнӣте, които са постигнали безличностния Брахман.

Не само кармӣте, но дори и гнӣте, които си налагат сурови лишения, за да постигнат безличностното брахмаджьоти, отново падат в материалния свят, защото не са потърсили убежище при лотосовите нозе на Бога. Ако човек не се потопи изцяло в чисто предано служене, няма никаква гаранция, че ще постигне освобождение, дори и да се е издигнал до райските планети или до безличностното сияние Брахман. Постиженията на предания обаче не стават жертва на времето. Дори ако преданият не успее да измине докрай пътя на преданото служене, в следващия си живот той продължава от точката, до която е стигнал. Кармӣте и гнӣте не получават такъв шанс; всичко, което те са постигнали, се загубва. Но бхактите никога не се лишават от постиженията си: пълни или частични, те завинаги остават с тях. Това твърдят всички ведически писания. Шучӣн шрӣмат гехе йога-бхрао 'бхиджяте. Ако човек не е успял да постигне крайната цел на бхакти йога, в следващия си живот той се ражда в семейство на чисти предани или в богато семейство. В такава среда той получава всички благоприятни възможности да продължи да напредва в служенето на Бога.

Когато Ямарджа, повелителят на смъртта, поучавал помощниците си, той им наредил никога да не отиват при предани. Той казал: „Почитайте преданите, ала не ги доближавайте“. Следователно преданите на Бога не са подвластни на Ямарджа. Ямарджа е представител на Върховната Божествена Личност, който се разпорежда със смъртта на всички живи създания. Той обаче не се занимава с преданите на Бога. Само с един поглед олицетвореното време е способно да унищожи цялото космическо мироздание, но то няма власт над преданите на Бога. С други думи, времето не може да унищожи служенето, което преданият е извършвал през своя живот. Духовните постижения остават непокътнати, защото са неподвластни на времето.