No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

рг втти кардна-
даа-шулкди-друм
манямно дӣргха-саттра-
вджена висасарджа ха

ргм – на царете; вттим – източник на препитание; кара – данъци; дна – изпълнение; даа – наказание; шулка – глоби; ди – и прочее; друм – които са много тежки; манямна – мислейки по този начин; дӣргха – дълго; саттра – жертвоприношение; вджена – под предлог, че; висасарджа – изостави; ха – в миналото.

Антардхна, върховният император, не обичаше да събира данъци, да наказва поданиците си или да им налага тежки глоби. Затова той изостави задълженията си и се отдаде на извършване на жертвоприношения.

От тази строфа ясно личи, че понякога царят трябва да пренебрегва собствените си желания в името на царския дълг. Например Арджуна никак не искал да се сражава, защото никой не би пожелал да убива собствените си роднини и близки. И въпреки това въпрос на дълг е катриите да изпълняват подобни неприятни задължения. Махрджа Антардхна никак не бил щастлив, когато трябвало да събира данъци или да наказва поданиците си за престъпленията им. Затова още съвсем млад той се оттеглил от държавното управление под предлог, че трябва да извършва жертвоприношения.

« Previous Next »