ТЕКСТ 67

Думата паита значи „мъдрец“. Но кой е истински мъдър? Отговора на този въпрос откриваме в Бхагавад-гӣт (7.19):

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.

И така, когато след много раждания и самостоятелни опити за себепознание мъдрецът постигне истинска мъдрост, той се предава на Върховната Божествена Личност, Ка. Такъв учен човек се нарича махтм, защото знае, че Ка, Всудева, е всичко (всудева сарвам ити). Всички мъдри личности считат, че животът е безсмислено пропилян, ако човек не служи на Бог Ка и не стане негов предан. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ също пише, че в хода на усъвършенстването си в преданото служене човек постепенно разбира, че трябва да е сдържан и упорит (кнти) и трябва да служи на Бога, без да си губи времето (авяртха-клатвам). Освен това той трябва да се освободи от влечението към всичко материално (виракти) и да не очаква материални почести в награда за дейностите, които извършва (мна-шӯнят). Той трябва да е уверен, че Ка ще го дари с милостта си (ш-бандха), и постоянно трябва да се стреми да служи вярно на Бога (самутках). Мъдрецът винаги е пълен с желание да слави Бога, като повтаря и слуша имената му (нма-гне сад ручи), и винаги е готов да разказва на другите за неговите трансцендентални качества (сактис тад-гукхне). Освен това той изпитва силно влечение към местата, в които Богът е извършвал своите забавления (прӣтис тад-васати-стхале). Това са признаците, по които може да бъде разпознат напредналият предан.

Духовно напредналият предан е съвършено човешко същество, което притежава истинско знание и мъдрост, затова той никога не би спрял да служи на лотосовите нозе на Бога. Дори Брахм, който живее невъобразимо дълго (дванайсет часа от деня на Брахм продължават 4320000000 земни години), се бои от смъртта и затова отдава на Бога предано служене. Всички Манувци, които идват на власт в продължение на един ден на Брахм, също служат на Бога. В един ден на Брахм се сменят четиринайсет Манувци, първият от които е Свямбхува Ману. Всеки Ману живее седемдесет и една юги, а всяка юга продължава 4320000 години. Въпреки че имат толкова дълъг живот, Манувците също се подготвят за следващото си раждане, като отдават на Бога предано служене. В днешната епоха хората живеят едва шейсет-седемдесет години, но дори и този нищожно кратък срок все повече намалява. Следователно за тях с още по-голяма сила се отнася повелята на Бог Чайтаня Махпрабху да почитат лотосовите нозе на Бога, като непрекъснато повтарят мантрата Харе Ка.

Когато човек отдава предано служене, той често е обкръжен от злонамерени хора и те много пъти се опитват да го сломят и да спрат служенето му. Това не е нещо ново – още в прастари времена Прахлда Махрджа, който бил предан на Бога, бил измъчван от демоничния си баща Хираякашипу. Атеистите винаги са готови да причиняват зло на преданите, затова Бог Чайтаня ни съветва да сме изключително търпеливи с тях. Каквото и да става, с цената на всичко трябва да продължим да мантруваме Харе Ка и да учим и другите на това, защото възпяването на святите имена и проповядването е съвършенството на живота. Човек трябва да повтаря святите имена и да проповядва на хората за необходимостта да постигнат съвършенство в живота си. Така той трябва да служи на Бога с преданост и да следва примера на Брахм и на другите предишни чрии.