ТЕКСТ 68
атха твам аси но брахман
парамтман випашчитм
вишва рудра-бхая-дхвастам
акуташчид-бха гати
атха – следователно; твам – Ти, Господи; аси – си; на – наш; брахман – о, Върховен Брахман; парама-тман – о, Свръхдуша; випашчитм – за учените и мъдрите; вишвам – цялата вселена; рудра-бхая – бояща се от Рудра; дхвастам – унищожена; акуташчит-бха – в която няма място за страх; гати – обител.
О, Господи, всички, които са наистина мъдри и учени, знаят, че ти си Върховният Брахман и Свръхдушата. И въпреки че цялата вселена се бои от Рудра, който накрая унищожава всичко, мъдрите предани не изпитват страх, защото постигат твоята лична обител.
Трима повелители осъществяват сътворяването, поддържането и унищожаването на космическото проявление: Брахм, Виу и Шива (Махешвара). По време на унищожението на материалния свят умира и материалното тяло. И гигантското тяло на вселената, и нищожното тяло на индивидуалното живо същество накрая загиват. Но преданите не се боят от унищожението на тялото, защото са убедени, че след това ще се върнат вкъщи, при Бога (тяктв деха пунар джанма наити мм ети со 'рджуна).
Човек, който стриктно следва процеса на преданото служене, не се бои от смъртта, защото вече му е отредено да се върне при Бога. Смъртта всява ужас у неотдадените, понеже те нямат представа къде отиват или пък не знаят в какво следващо тяло ще се въплътят. В тази строфа е много важна думата рудра-бхая: самият Рудра (Шива) говори за „страха от Рудра“. Това означава, че има много личности, известни като Рудра (всичко единайсет на брой), и че този Рудра (Шива), който тук се моли на Върховната Божествена Личност, е различен от другите, въпреки че притежава същото могъщество като тях. Всеки Рудра се бои от останалите Рудри, защото всеки от тях има своята роля в унищожението на материалния космос. С изключение на предания, всички се боят от Рудра, дори и самият Рудра. Преданият обаче не се страхува от него, защото винаги е в безопасност, закрилян от лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Ка казва в Бхагавад-гӣт (9.31): каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти – „Скъпи Арджуна, може да оповестиш на всеослушание, че моят чист предан никога няма да загине“.