ТЕКСТ 21
пача-шӣрхин гупт
пратӣхреа сарвата
анвеамм абхам
апраух кма-рӯпиӣм
пача – пет; шӣра – глави; ахин – от змия; гуптм – пазена; пратӣхреа – от телохранител; сарвата – отвсякъде; анвеамм – която се стреми към; абхам – съпруг; апраухм – съвсем не стара; кма-рӯпиӣм – много красива и сладострастна.
Петглава змия пазеше жената от всички страни. А самата жена беше много млада и хубава и по всичко личеше, че гори от желание да си намери подобаващ съпруг.
Жизнената сила на живото същество се състои от петте въздушни потока, циркулиращи в тялото: пра, апна, вна, самна и удна. Тук тя е сравнена със змия, защото змията може да живее само от въздух. Жизнената сила, която се пренася от въздуха, е наречена пратӣхра, телохранител. Без нея човек не може да живее дори миг. На практика тя осигурява функционирането на всичките сетива.
Жената, която тук символизира интелигентността, си търсела съпруг. Това значи, че интелигентността не може да действа независимо от съзнанието, както хубавата жена не е много полезна, ако не е под закрилата на подходящ за нея съпруг. Интелигентността винаги трябва да е свежа и бистра, затова тук се използва думата апраухм („много млада“). Интелигентността на този, който търси сетивни наслади, е съсредоточена върху рӯпа, раса, гандха, шабда и спарша – върху формата, вкуса, аромата, звука и допира.