ТЕКСТ 62

Важно значение в тази строфа има думата випралабдха. ви значи „особено много“, а думата пралабдха – „пленен“. Просто за да удовлетвори желанията си, царят се оженил за девойката и така бил изигран от материалната енергия. Макар да не желаел това, той бил като дресирано животно в ръцете на материалната интелигентност. Царят танцувал според желанията на царицата, както маймуната танцува по заповед на господаря си. В Шрӣмад Бхгаватам (5.5.2) се казва: махат-сев дврам хур вимукте – пред този, който общува със свята личност, с предан на Бога, се открива пътят към освобождението. Но ако човек общува с жени или с хора, прекалено привързани към жените, той си разчиства път към материалното робство.

С две думи, за да напредва духовно, човек трябва да се откаже от общуването с жени. Това е смисълът на саннса, живота в отречение от света. Но преди да приеме саннса, т.е. преди напълно да се откаже от материалния свят, човек трябва да се научи да се въздържа от непозволен секс. Всъщност между позволения и непозволения секс няма особена разлика, просто непозволеният секс все повече и повече поробва човека. А този, който води само позволен, регулиран полов живот, с течение на времето може напълно да се откаже от секса и от общуването с жени. Тогава той много лесно ще напредва към духовното съвършенство.

В тази глава Нрада Муни показва как човек може изцяло да се зароби, като общува с обичната си съпруга. Влечението, което човек изпитва към жена си, е всъщност влечение към материалните гуи. Който изпитва влечение към гуата на невежеството, се намира на най-ниската степен на духовно развитие. В по-добро положение е оня, който е привлечен от гуата на доброто. Често виждаме, че хората на равнището на материалното добро изпитват влечение към натрупването на знания. Това, разбира се, е преимущество, защото знанието предразполага към предано служене. Човек не може да напредва в преданото служене, докато не се издигне до знанието, до равнището брахма-бхӯта. Както Ка заявява в Бхагавад-гӣт (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“.

Притежаването на знание е огромно предимство, защото знанието е средството, чрез което човек може да стигне до етапа на преданото служене. Но ако някой се заеме непосредствено с предано служене, той получава знание, без да полага нарочни усилия за това. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.7) е казано:

Преданото служене само по себе си открива пред човека знанието за материалното битие. Този, който е достатъчно умен, веднага се отърсва от привързаностите към т. нар. общество, семейство, любими и прочее. Докато сме привързани към обществото, семейството и любовта от материалния свят, не може да имаме знание, нито пък да отдаваме предано служене. Но когато човек се заеме непосредствено с предано служене, той постига и знание, и непривързаност. Така той достига крайната цел на живота.