No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

снтваян шлака вч
хдайена видӯят
преяс снеха-сарамбха-
лигам тмани нбхягт

снтваян – като я утешаваше; шлака – с мили; вч – думи; хдайена – със сърце; видӯят – като много съжаляваше; преяс – на любимата му; снеха – от обич; сарамбха – на гняв; лигам – признак; тмани – в сърцето ѝ; на – не; абхягт – възникна.

Натъжен, царят се обърна към царицата с мили думи. Той много съжаляваше за всичко, което бе сторил, и се опита да я утеши, но не виждаше у любимата си съпруга никакъв признак на гняв, породен от любовта, стаена в сърцето ѝ.

Царят дълбоко съжалявал, че изоставил съпругата си и отишъл в гората да върши греховни дела. Когато някой започне да се разкайва за греховете си, за това, че е отхвърлил Ка съзнанието и истинския си разум, пред него се открива пътят на освобождението от материалното робство. В Шрӣмад Бхгаватам (5.5.5) е казано: парбхавас твад абодха-джто ван на джигсата тма-таттвам. Този, който изгуби своето Ка съзнание и стремежа си към себепознание, неизбежно затъва в греховни дела. Всички дейности на човека, лишен от Ка съзнание, водят до поражение и с тях той напразно пропилява живота си. Ето защо всеки, който поеме по пътя на Ка съзнанието, спонтанно съжалява за миналите си грехове. Единствено по този начин той може да се изтръгне от ноктите на невежеството в материалния свят.

« Previous Next »