ТЕКСТ 22
парамо 'нуграхо дао
бхтйеу прабхурпита
бло на веда тат танви
бандху-ктям амараа
парама – най-висша; ануграха – милост; даа – наказание; бхтйеу – на слугите; прабху – от господаря; арпита – отредено; бла – глупав; на – не; веда – знае; тат – че; танви – о, стройна девице; бандху-ктям – дългът на приятел; амараа – разсърден.
О, стройна девице, слугата трябва да приема наказанията на господаря си като истинска милост. Ако се сърди, значи е глупав и не разбира, че дълг на приятеля му е да го накаже.
Казва се, че когато човек дава добър съвет на глупака, той не приема. Напротив, глупакът се сърди. Неговото раздразнение е сравнявано със змийска отрова, защото змията увеличава отровата си, когато я храним с банани и мляко. Вместо да стане по-спокойна и кротка, тя става още по-злобна, когато ѝ даваме нещо вкусно за ядене. Така е и с глупака. Вместо да се вслуша в това, което му казват, и да се поправи, той се зъби.