ТЕКСТ 27
кла-каньодита-вачо
нишамя яванешвара
чикӣрур дева-гухя са
сасмита тм абхата
кла-кан – от дъщерята на Времето; удита – изречени; вача – думи; нишамя – чувайки; явана-ӣшвара – царят на яваните; чикӣру – искайки да изпълни; дева – на провидението; гухям – поверителен дълг; са – той; са-смитам – усмихвайки се; тм – към нея; абхата – се обърна.
Когато чу думите на дъщерята на Времето, царят на яваните се усмихна и се замисли как да изпълни този поверителен дълг, възложен му от провидението. Накрая той се обърна към Клакан със следните думи.
В Чайтаня чаритмта (ди, 5.142) е казано:
екале ӣшвара ка, ра саба бхтя
ре яичхе нчя, се таичхе каре нтя
Ка, Божествената Личност, е върховният повелител, а всички останали са му слуги. Явана-рджа, царят на яваните, също бил слуга на Ка. Ето защо чрез Клакан той искал да осъществи намерението на Ка. Клакан означава немощ и старост, но за да стори нещо полезно за Ка, Явана-рджа решил да ѝ позволи да проникне навсякъде. Така, когато остарее, разумният човек ще започне да изпитва страх от смъртта. Безразсъдните хора се отдават на материални дейности, сякаш ще живеят вечно и вечно ще се наслаждават на материалния си прогрес. Но материален прогрес няма. В своята заблуда хората си въобразяват, че материалните постижения и богатства ще ги спасят, ала въпреки множеството научни открития проблемите на човечеството – раждането, старостта, болестите и смъртта – си остават. Въпреки това учените глупаво продължават да мислят, че са напреднали материално. Но когато ги връхлети Клакан, старческото безсилие, те започват да изпитват страх от смъртта, ако са разумни. А тези, които са загубили разум, дори не се замислят за смъртта, нито пък знаят какво ги очаква след нея. Те смятат, че след смъртта няма живот и затова безотговорно пропиляват дните си в стремеж към колкото може повече сетивни наслади. За интелигентния човек обаче старостта е стимул за духовен живот. Хората изпитват естествен страх от неизбежната смърт. Ето с такива цели царят на яваните се опитал да използва Клакан.