ТЕКСТ 46

В предишната строфа бе казано, че само по себе си знанието не може да помогне на човек да опознае Върховната Божествена Личност. А в тази строфа се казва, че привържениците на ведическите ритуали и плодоносните дейности също не могат да видят Върховната Божествена Личност. С други думи, тези две строфи разкриват, че и кармӣте, и гнӣте са неспособни да разберат Бога. Както Шрӣла Рӯпа Госвмӣ обяснява, само който напълно се е освободил от склонността към умозрително философстване и плодоносни дела (анбхилит-шӯня гна-кармдй-анвтам), може да отдава чисто предано служене, незамърсено от материални желания. Важно значение в този текст има думата тма-бхвита – тя означава, че Богът се явява в ума на оня човек, който постоянно мисли за него. Чистият предан винаги мисли за лотосовите нозе на Върховния (са ваи мана ка-падравиндайо). Той не може да живее и миг, ако не е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт постоянната мисъл за Бога е наречена сатата-юктнм – непрекъснато служене за него. А по-нататък се казва: бхаджат прӣти-пӯрвакам – това е предано служене, извършвано с любов и привързаност. Тъй като Върховната Божествена Личност насочва чистия предан отвътре, от неговото сърце, няма опасност той да попадне в капана на материалните дейности. Материални дейности са дори ведическите ритуали и церемонии, защото чрез тях човек просто отива на по-висши планетни системи, издига се до обителите на полубоговете. В Бхагавад-гӣт (9.25) Бог Ка казва:

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.

Освен всичко това, думата тма-бхвита означава, че преданият винаги проповядва на обусловените души, за да им помогне да се освободят. За шестимата Госвмӣ се казва: нн-шстра-вичрааика-нипуау сад-дхарма-састхпа-кау локн хита-криау. Чистият предан на Върховната Божествена Личност непрекъснато мисли как да помогне на падналите, обусловени души да се освободят. Трогнат от състраданието на преданите, които полагат всеотдайни усилия за освобождението на падналите души, Богът по безпричинната си милост просветлява отвътре обикновените хора. Предан, който е получил благословиите на друг предан, се освобождава от карма-ка и гна-ка. Защото, както се утвърждава в Брахма сахит, ведеу дурлабхам – карма-ка и гна-ка не помагат на човек да осъзнае Върховната Божествена Личност. Адурлабхам тма-бхактау – само искреният предан може да осъзнае Върховния Бог.

Материалният свят, проявеният космос, е създаден от Върховната Божествена Личност и живите същества са дошли в него, за да се наслаждават. Ведите им дават напътствия под формата на различни регулиращи принципи и който има разум, се възползва от тях. По този начин той може безпрепятствено да се наслаждава на материалното съществуване. В действителност обаче това е само илюзия, от която човек много трудно може да се измъкне със собствени сили. Повечето хора вършат материални дейности, а малко по-напредналите проявяват интерес към ведическите ритуали и церемонии. Но когато се разочароват от тях, те отново се връщат към материалните дейности. Затова както вършителите на материални дейности, така и привържениците на ведическите обреди и ритуали са здраво приковани към обусловеното съществуване. Само по добрата воля на гуру и Ка те могат да получат семето на предаността. Това е потвърдено и в Чайтаня чаритмта: гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа.

Когато се заеме с предано служене, човек спира да изпитва влечение към материалните дейности. Но ако е под покрова на различни обозначения, той не е способен да отдава предано служене. Той трябва да прекрати дейностите, свързани с подобни обозначения (сарвопдхи-винирмуктам), и да се пречисти, за да може с пречистените си сетива да служи на Върховната Божествена Личност. Хӣкеа хӣкеша-севана бхактир учяте: служенето на Бога с пречистени сетива се нарича бхакти йога, предано служене. А Свръхдушата, която е в сърцето на всяко живо същество, винаги помага на искрения предан. Ка лично потвърждава това в Бхагавад-гӣт (10.10):

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.

На този етап човек се освобождава от замърсяващото влияние на материалния свят. Той поддържа приятелство с друг предан и спира да се занимава с каквито и да било материални дела. Тогава той спечелва милостта на Върховния и окончателно загубва вяра в материалната цивилизация, в чиято основа стоят принципите на варшрама дхарма. Шрӣ Чайтаня Махпрабху недвусмислено говори, че човек трябва да надхвърли рамките на варшрама дхарма, макар тя да е най-висшата форма на организация на човешкото общество. Когато постигне такава свобода, той чувства себе си като вечен слуга на Бога – роля, приета и от самия Шрӣ Чайтаня Махпрабху.

„Аз не съм брхмаа, катрия, вайшя, нито шӯдра. Не съм и брахмачрӣ, гхастха, внапрастха, нито саннсӣ. Кой съм аз всъщност? Аз съм вечен слуга на слугата на Бог Ка“. Благодарение на ученическата последователност човек може да стигне до същото това заключение и по такъв начин да се издигне до равнище, което е напълно трансцендентално.