ТЕКСТ 47
тасмт кармасу бархиманн
агнд артха-кшиу
мртха-ди ктх шротра-
спаршив аспа-вастуу
тасмт – ето защо; кармасу – в плодоносни дейности; бархиман – царю Прчӣнабархиат; агнт – от невежество; артха-кшиу – в краткотрайните резултати на плодоносните дейности; м – никога; артха-дим – смятайки за цел на живота; ктх – правѝ; шротра-спаршиу – галещи слуха; аспа – не докосвайки; вастуу – истински интерес.
Скъпи царю Бархимн, не позволявай никога на невежеството да те въвлича в извършване на плодоносни дейности или ведически ритуали дори разговорите за тях да галят слуха или да ти се струва, че именно те ще ти донесат истинско благо. Никога не мисли тези неща за крайната цел на живота.
В Бхагавад-гӣт (2.42 – 43) се казва:
м им пупит вча
правадантй авипашчита
веда-вда-рат пртха
нняд астӣти вдина
кмтмна сварга-пар
джанма-карма-пхала-прадм
кри-вишеа-бахул
бхогаишваря-гати прати
„Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това“.
Плодоносните дейности, насърчавани с ведическите ритуали и обреди, са много примамливи за обикновените хора. Човек може да се поблазни от възможността да се издигне до райските планети, като извършва внушителни жертвоприношения подобно на цар Бархимн. Шрӣ Нрада Муни обаче искал да възпре царя от извършването на плодоносни дела. Ето защо той вече открито му казва: „Недей да се блазниш от такива нетрайни блага“. Съвременният човек се стреми да експлоатира ресурсите на материалната природа с помощта на науката. Нещо повече, за него това се превръща в критерий за напредък на цивилизацията. Но в действителност този потребителски дух не е напредък, той просто ласкае слуха. Макар според тези недействителни критерии да напредваме, ние забравяме истинската си цел. Ето защо Бхактивинода хкура казва: джаа-вид ята мра ваибхава томра бхаджане бдх – „Материалната образованост е заслепяващ блясък на м, който препятства напредъка по духовния път“.
Преходните блага, които улесняват съществуването ни на тази или на някоя друга планета, са просто илюзия, защото нямат нищо общо с истинската цел на живота. Истинската цел на живота е да се върнем у дома, обратно при Бога. Хората не знаят това и се отдават на примитивен материализъм или на ритуални, обредни дейности. В тази строфа Нрада Муни моли цар Бархимн да не се подвежда по такива дейности. Във Ведите е казано, че истинската цел на живота е да се извършват жертвоприношения. Индийците, привърженици на идеята за рия-самджа, преувеличават значението на тези части от Ведите, където се описват жертвоприношенията. Дадената строфа гласи, че подобни жертвоприношения са просто илюзия. Истинската цел на човешкия живот е да бъде осъзнат Богът, т.е. да се постигне Ка съзнание. И макар ведическите жертвоприношения да са много бляскави и разговорите за тях да ласкаят слуха, те не помагат на човека да постигне истинската цел на съществуването.