ТЕКСТ 59
ити веда-вид вда
шрӯяте татра татра ха
карма ят крияте прокта
парока на пракшате
ити – така; веда-видм – на тези, които знаят заключенията на Ведите; вда – тезата; шрӯяте – се чува; татра татра – навсякъде; ха – несъмнено; карма – дейността; ят – която; крияте – се извършва; проктам – както се каза; парокам – неизвестна; на пракшате – не е непосредствено проявена.
Тези, които познават заключенията на Ведите, казват, че нашите удоволствия и страдания са резултат от миналите ни дейности. Но на практика виждаме, че тялото, което е извършвало тези дейности в миналия живот, вече не съществува. Как е възможно да се наслаждаваме или да страдаме заради последствията от тези дейности, щом вече се намираме в друго тяло?
Атеистите искат доказателства, че сегашният живот на човека е резултат от миналите му дейности. Те казват: „Докажете ми, че се наслаждавам и страдам заради миналата си карма!“. Те не знаят, че финото тяло пренася резултатите от действията на сегашното тяло в следващото. Смъртта на грубото тяло не означава, че умира и финото тяло; финото тяло продължава да съществува и пренася душата в поредното грубо тяло. Всъщност грубото тяло зависи от финото. Това означава, че страданията и удоволствията на всяко следващо грубо тяло се определят от финото тяло. Финото тяло постоянно пренася душата от едно грубо тяло в друго дотогава, докато тя не се освободи от материалното робство.