ТЕКСТОВЕ 76 – 77
ятх та-джалӯкея
нпатй апати ча
на тяджен мриямо 'пи
прг-дехбхимати джана
вад аня на виндета
вявадхнена кармам
мана ева мануйендра
бхӯтн бхава-бхванам
ятх – както; та-джалӯк – гъсеница; иям – това; на апати – не отива; апати – отива; ча – също; на – не; тяджет – оставя; мрияма – в мига на смъртта; апи – дори; прк – предишно; деха – с тялото; абхиматим – отъждествяване; джана – човек; ват – докато; аням – друго; на – не; виндета – получи; вявадхнена – чрез прекратяването; кармам – на плодоносните дейности; мана – умът; ева – несъмнено; мануя-индра – о, повелителю на хората; бхӯтнм – на всички живи същества; бхава – за материалното съществуване; бхванам – причината.
Когато се придвижва от листо на листо, гъсеницата първо се хваща за следващото и едва тогава се откъсва от листото, на което седи. По същия начин, преди да напусне сегашното си тяло, със своите минали дейности живото същество оформя следващото си тяло. Това е така, защото в ума се пазят всичките му желания.
Живото същество, което изцяло се е отдало на материални дейности, силно се привързва към материалното тяло. Дори на прага на смъртта то продължава да мисли за него и за неговите роднини. Така живото същество остава изцяло във властта на телесните представи за живота и когато дойде време да умре, се ужасява, че трябва да се раздели с тялото си. Понякога умиращият остава дни наред в кома, преди да напусне тялото си. Това е често срещано сред така наречените общественици и политици, които си мислят, че без тях цялата страна ще пропадне и в обществото ще настане безредие. Това се нарича м. Политиците и държавниците не напускат своите постове, докато някой не ги застреля или не бъдат принудени от смъртта. Висшите сили предоставят на живото същество ново тяло, но живото същество е толкова силно привързано към сегашното си тяло, че не иска да го напусне и да се прехвърли в друго. Затова природните закони насила го принуждават да приеме следващо тяло.
практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа“ (Бхагавад-гӣт, 3.27).
Материалната природа е много силна и нейните гуи принуждават човека да приеме друго тяло. Тази сила е особено очевидна в случаите, когато живото същество трябва да премине в тяло, по-низше от сегашното. Човек, който в сегашното си тяло живее като свиня или куче, при следващото си раждане със сигурност ще получи такова тяло. Когато този, който сега благоденства в тяло на президент или премиер, разбере, че в следващия си живот ще трябва да стане свиня или куче, той отказва да си напусне тялото и затова преди да умре, дни наред лежи в кома. Така е било с много политици преди смъртта им. С други думи, следващото тяло вече е определено от висшите сили. Живото същество напуска сегашното си тяло и влиза в другото. Понякога в сегашното си тяло то чувства, че много от желанията и фантазиите му са останали неизпълнени. На такива хора, които са твърде силно привързани към обстоятелствата, в които протича сегашният им живот, не се позволява да приемат друго грубо материално тяло; те са принудени да водят призрачно съществуване. Но дори в тела на духове и привидения те създават неприятности на роднините и съседите си. Причината човек да се озове в такова положение е умът. Под негово влияние се оформят различните тела, които живото същество е принудено да приеме. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣт (8.6):
я я впи смаран бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита
„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Мислите на живото същество, което е вътре в тялото и ума, може да бъдат кучешки, може да бъдат и божествени и от тях зависи какъв ще бъде неговият следващ живот. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт (13.22):
пуруа практи-стхо хи
бхукте практиджн гун
краа гуа-саго 'ся
сад-асад-йони-джанмасу
„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гуи. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“. Живото същество може да се пресели в по-низш или по-висш тип тяло в зависимост от това, с какви гуи на материалната природа общува. Ако е във властта на гуата на невежеството, получава тяло на животно или низше човешко раждане. Съответстващо тяло получава и този, който е под влияние на доброто или страстта. Това също се потвърждава в Бхагавад-гӣт (14.18):
ӯрдхва гаччханти саттва-стх
мадхйе тиханти рджас
джагханя-гуа-втти-стх
адхо гаччханти тмас
= „Установените в гуата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гуата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гуа на невежеството пропадат до адските светове“.
Това, с какви гуи на природата общува човек, зависи от ума. Забележителното движение за Ка съзнание е безценно благо за човечеството, защото учи хората да мислят постоянно за Ка, като извършват предано служене. Така след смъртта си те ще се озоват там, където ще имат възможност да общуват с Ка. Това се нарича с термина нитя-лӣл-правиа – „достигане на планетата Голока Вндвана“. Бхагавад-гӣт (18.55) дава следното обяснение:
бхакт мм абхиджнти
вн яш чсми таттвата
тато м таттвато гтв
вишате тад анантарам
„Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“. Когато напълно е потопил ума си в Ка съзнание, човек може да замине за планетата Голока Вндвана. За да постигне общуване с Върховната Божествена Личност, той трябва да разбере Ка. А методът, който му дава възможност да разбере Ка, е преданото служене. Когато действително опознае Ка, човек получава правото да се издигне до Калока и да общува там с него. Той постига това възвишено положение благодарение на ума. Но благодарение на ума той може да се озове и в свинско или кучешко тяло. Затова най-висшето съвършенство, което човек може да постигне в живота си, е да държи своя ум непрекъснато потопен в Ка съзнание.