No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 78

ядкаиш чаритн дхян
кармй чинуте 'сакт
сати кармай авид
бандха кармай антмана

яд – когато; акаи – със сетивата; чаритн – изпитвани удоволствия; дхян – като мисли за; карми – дейности; чинуте – извършва; асакт – винаги; сати кармаи – когато материалните дела продължават; авидм – във властта на илюзията; бандха – робство; кармаи – в дейността; антмана – на материалното тяло.

Докато пази в себе си желания за сетивни наслади, човек неизбежно върши материални дейности. Когато действа на материалното поприще, той се наслаждава на сетивата си, а като се наслаждава на сетивата си, поражда нови серии от материални дейности. По този начин той се заробва и става обусловена душа.

Във финото си тяло ние създаваме безброй планове, как да се наслаждаваме на сетивни удоволствия. Тези планове се запечатват в ума ни и са коренът (бӣджа), от който се раждат плодоносните дейности. В обусловеното битие живото същество едно след друго си създава цяла поредица от материални тела – това се нарича карма-бандхана. Както се обяснява в Бхагавад-гӣт (3.9): ягртхт кармао 'нятра локо 'я карма-бандхана – ако човек действа само заради удоволствието на Виу, материалните дейности не го заробват, но ако действа, подтикван от други мотиви, той се заплита в безкрайна верига от материални действия. Следователно като мислим, чувстваме и желаем, ние си създаваме поредица от бъдещи материални тела. По думите на Бхактивинода хкура: анди карама-пхале, паи' бхаврава-джале. Живото същество се озовава в океана на карма-бандхана заради материалните дейности, които е извършвало. Вместо да се гмурва в океана на материалните дейности, човек трябва да ги извършва само в степента, в която това е необходимо, за да преживява. Останалото си време той трябва да посвети на трансцендентално предано служене на Бога и по този начин може да се освободи от последиците на материалните си дейности.

« Previous Next »