No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

яд йӯя питур дешам
аграхӣа муднвит
атхо ва ушатӣ кӣртир
локн ану бхавияти

ят – защото; йӯям – вие; питу – на баща ви; дешам – заповедта; аграхӣа – приехте; муд-анвит – с радост; атхо – затова; ва – вашата; ушатӣ – притегателна; кӣрти – слава; локн ану – из вселената; бхавияти – ще стане възможна.

Вие с радост и от все сърце приехте заръките на своя баща и ги изпълнихте всеотдайно и добросъвестно, затова славата на вашите добродетели ще се разчуе из целия свят.

Понеже е неразделна частица от Върховната Божествена Личност, всяко живо същество има някаква независимост, макар и много нищожна. Неразумните хора понякога питат: ако всички са подвластни на Върховната Божествена Личност, тогава защо някои страдат? Благодарение на малката независимост, с която разполага, живото същество може да избере дали да се подчинява или да не се подчинява на волята на Върховния Бог. Когато изпълнява заповедите на Върховния, то е щастливо. Когато не ги изпълнява, става нещастно. Следователно живото същество само е причина за своето щастие или нещастие. Върховният Бог не налага никому нито едното, нито другото. Прачетсите заслужили похвалите на Върховния с това, че добросъвестно изпълнили нарежданията на баща си. И така, Богът благословил синовете на цар Прчӣнабархиат, защото те се подчинили на бащината си воля.

« Previous Next »