ТЕКСТ 13

Всеки път, когато някой велик мъдрец започне да се подлага на аскетизъм и лишения, за да постигне материално могъщество, Индра, царят на небесата, се изпълва със завист. Всички полубогове играят отговорни роли в управлението на вселената и притежават огромен запас от благочестиви дела. Макар че са обикновени живи същества, те са получили правото да заемат влиятелни постове, като тези на Брахм, Индра, Чандра и Варуа. Природата на материалния свят е такава, че дори Индра, царят на рая, започва силно да се тревожи, когато някой велик мъдрец се подлага на сурови лишения. Този свят е пълен с толкова завист, че всеки се страхува от ближния си. Всеки бизнесмен се бои от съдружниците си, защото материалният свят е поле за изява на зложелателни хора, дошли тук от желание да съперничат на величието на Върховната Божествена Личност. Ето защо Индра истински се боял от суровия аскетизъм на великия мъдрец Кау и изпратил Прамлоч да попречи на този мъдрец в изпълнението на неговите обети и да сложи край на аскетичния му живот. Нещо подобно се случило и с Вишвмитра. В шстрите са описани и други епизоди, от които ясно се вижда, че Индра открай време е бил завистлив. Когато цар Птху извършвал различни жертвоприношения, които щели да затъмнят славата на Индра, тогава Индра, изпълнен със завист, попречил на царя да ги завърши. За това говорихме в предишните глави. И така, Индра успял да наруши обета на великия мъдрец Кау – мъдрецът бил омагьосан от красивата небесна куртизанка Прамлоч и заченал с нея момиче, за което в тази строфа се казва, че било прелестно и лотосооко. След като успешно изпълнила мисията си, Прамлоч оставила новороденото на грижите на дърветата и се върнала на райските планети. За щастие, дърветата приели детето и се съгласили да го отгледат.