No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

кут-км мукхе рдж
сома пӣйӯа-вариӣм
дешинӣ родамн
нидадхе са данвита

кут – от глад; км – когато бе измъчвана; мукхе – в устата; рдж – царят; сома – Луната; пӣйӯа – нектар; вариӣм – стичащ се; дешинӣм – показалец; родамн – докато тя плачеше; нидадхе – постави; са – той; да-анвита – изпитвайки жалост.

Не след дълго момиченцето, което бе оставено на грижите на дърветата, огладня и започна да плаче. Тогава господарят на тази гора, който бе и цар на Луната, от състрадание към детето сложи в устата му показалеца си, от който се изливаше сладък нектар. Така, по милостта на владетеля на Луната, бе отгледано това момиченце.

Апсарта оставила детето си на дърветата, но те не можели да се грижат за него както трябва и затова го предали на Чандра, владетеля на Луната. Когато видял, че момиченцето е гладно, той пъхнал в устата му пръста си, за да накърми детето.

« Previous Next »