ТЕКСТ 18
атха майи анапйин
бхакт паква-гуша
упасятха мад-дхма
нирвидя нирад ата
атха – затова; майи – към мене; анапйин – неотклонно; бхакт – чрез предано служене; паква-гуа – без материални замърсявания; ша – умовете ви; упасятха – ще постигнете; мат-дхма – моята обител; нирвидя – напълно свободни от привързаност; нират – към материалното съществуване; ата – така.
След това ще постигнете чисто предано служене към мене и напълно ще се освободите от материалните замърсявания. Тогава, лишени от всяка привързаност към материалното наслаждение и на райските планети, и на планетите в ада, вие ще се върнете вкъщи, при Бога.
По милостта на Бога Прачетсите получили особени привилегии. Макар че щели да живеят милиони години, наслаждавайки се на материални блага, те нямало да се отклонят от трансценденталното любовно служене за Бога. Погълнати изцяло от преданото служене, Прачетсите щели да се освободят от всички материални привързаности. Привързаността към материалното е изключително силна. През целия си живот материалистите полагат усилия да се сдобият със земя, пари, приятели, общество, любов и т.н. А след телесната смърт те искат да се наслаждават на райските планети. Но ако човек отдава предано служене, той се освобождава от привързаността към материалните удоволствия или страдания. В материалния свят който се издигне до висшите планетни системи, се наслаждава на всевъзможни материални блага, а който деградира до низшите планети, води адско съществуване. Преданият обаче е трансцендентален и към райските, и към адските условия на живот. В Бхагавад-гӣт (14.26) неговото положение се характеризира по следния начин:
м ча йо 'вябхичреа
бхакти-йогена севате
са гун саматӣтяитн
брахма-бхӯя калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.
Преданият винаги се намира на равнището Брахман. Материалното щастие и нещастие не оказват влияние върху него. Когато твърдо е поел по пътя на преданото служене и е напълно освободен от материални привързаности, т.е. не е замърсен от влиянието на материалните гуи, той получава правото да се върне вкъщи, при Бога. Макар че по специалната благословия на Бога Прачетсите щели да се наслаждават на материални удоволствия и блага в продължение на милиони години, те нямало да изпитват към тях и най-малка привързаност. Ето защо, след като приключели с материалните си наслади, те щели да се издигнат до духовния свят и да се върнат при Бога.
В тази строфа особено важна е думата паква-гуша: тя означава, че благодарение на преданото служене човек може да се освободи от влиянието на трите гуи на материалната природа. Докато е в тяхна власт, той не може да се върне при Бога. В шстрите ясно е казано, че нито една планета в материалния свят, като се започне от Брахмалока и се стигне до адските планети, не е подходящо място за предания на Бога. Пада пада яд випад на тем. Място, в което на всяка крачка ни дебнат опасности, определено не може да бъде наречено уютно. Ето защо в Бхагавад-гӣт (8.16) Богът казва:
брахма-бхуванл лок
пунар вартино 'рджуна
мм упетя ту каунтея
пунар джанма на видяте
„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“.
И така, човек не печели нищо дори да се издигне до най-висшата планета в материалния свят, Брахмалока. Но ако по някакъв начин успее да стигне обителта на Върховния, той повече не се връща в материалния свят.