ТЕКСТ 24

В предишната строфа се каза (гхӣта-м-гуа-виграхя), че за да създава, поддържа и унищожава материалния космос, Богът приема три различни образа (Виу, Брахм и Шива). Тези три божества, управляващи цялата материална вселена, се наричат гуа-аватри. Богът, Върховната Личност, има безброй инкарнации, но първите му инкарнации в материалния свят са Брахм, Виу и Махешвара (Шива). Брахм и Шива получават материални тела, а Виу се нарича вишуддха-саттва, защото неговото тяло не е материално. Съществуването на Виу не е подвластно на замърсяванията на материалните гуи. Ето защо не бива да мислим, че Виу е от категорията на Брахм и Шива. Шстрите забраняват да се мисли по такъв начин.

Човек, който смята, че Виу е от категорията на девите (полубоговете) като Брахм и Шива или пък счита, че Брахм и Шива са равни на Виу, е паӣ (безбожник). Затова в тази строфа Виу е откроен с думите намо вишуддха-саттвя. Брахм е живо същество като нас, но е изключително възвишена личност заради благочестивите си деяния; затова на него му е поверен такъв висок пост. Шива не е живо същество, но, от друга страна, не е и Върховната Божествена Личност. Неговата позиция е междинна, между тази на Виу, Върховната Божествена Личност, и на Брахм, живото същество. Природата на Шива е обяснена в Брахма сахит (5.45) по следния начин:

Позицията на Шива се сравнява с това, което представлява киселото мляко (дадхи) в сравнение с прясното. Киселото мляко е прясно мляко в преобразен вид, но въпреки това не може да бъде смятано за прясно мляко. Така е и с Шива – той притежава почти всички могъщества на Виу и по качества превъзхожда живите същества, но не може да се каже, че е равен на Виу, както киселото мляко е прясно мляко в преобразен вид, но не може все пак да се каже, че е прясно мляко.

Върховната Божествена Личност е наречена в тази строфа всудевя кя. Ка е изначалната Върховна Божествена Личност и всичките му еманации от категорията на Виу са негови пълни части или части от пълните му части (те се наричат съответно свша и кал). Свша, преките еманации, се наричат още и аша. Всички виу-таттви са свши, или неразделни частици от Ка, които произлизат непосредствено от него. Ка е известен и под името Всудева, защото се явил в материалния свят като син на Васудева. По подобни причини Той е наричан още Девакӣ-нандана, Яшод-нандана, Нанда-нандана и т.н.

Богът винаги се грижи влиянието на неговите предани да нараства, затова тук е окачествен като прабхаве сарва-стватм. Обществото на стватите е общество от ваиави, чисти предани на Бога. Могъществото на Върховния Бог е безгранично и Той иска преданите му също да притежават безкрайно могъщество. Затова преданият на Бога винаги се отличава сред останалите живи същества.

Думата хари значи „този, който премахва всички несгоди“, а думата хари-медхасе означава, че Богът постоянно измисля начини да спаси обусловените души от капана на м. Той е толкова милостив, че лично идва, за да освободи обусловените души, и всеки път, когато дойде, има някакъв план.

„Аз идвам милениум след милениум, за да спася благочестивите, да унищожа злодеите и да възстановя религиозните принципи“ (Бхагавад-гӣт, 4.8).

Богът е назован хари-медхас, защото освобождава всички обусловени души от капана на м. А от всички инкарнации Ка е върховната и изначална Божествена Личност.

Когато демоните започнат да причиняват неприятности на полубоговете, т.е. на преданите на Бога, тогава Ка, Върховната Божествена Личност, идва в материалния свят.