ТЕКСТ 27
рӯпа бхагават тв етад
ашеа-клеша-сакаям
викта на клин
ким аняд анукампитам
рӯпам – форма; бхагават – от твоя светлост; ту – но; етат – тази; ашеа – безкрайни; клеша – страдания; сакаям – която премахва; виктам – разкри; на – на нас; клинм – които страдаме в материалните условия; ким анят – какво да говорим за; анукампитам – тези, към които си винаги благосклонен.
Скъпи Господи, ние, обусловените души, постоянно тънем в невежество, подчинени на телесната концепция за живота, ето защо винаги предпочитаме жалките условия на материалното съществуване. За да ни избавиш от окаяното ни положение, Ти се яви пред нас в този трансцендентален образ. Това е потвърждение на твоята безкрайна, безпричинна милост към нас, страдащите в материалния свят. Какво да говорим тогава за преданите, към които винаги си толкова благосклонен?
Когато се появява в изначалния си образ, Богът освобождава благочестивите и унищожава безбожниците (Бхагавад-гӣт, 4.8). Но независимо че унищожава демоните, Той всъщност действа за тяхно добро. Казва се, че всички живи същества, които загинали на бойното поле Курукетра, постигнали изначалната си природа (сварӯпа), защото имали възможност със собствените си очи да видят как Ка кара колесницата на Арджуна. На пръв поглед на бойното поле Курукетра ставали две различни неща – демоните били унищожавани, а преданият Арджуна бил защитаван. Но крайният резултат бил еднакъв за всички. Затова се казва, че с появата на Бога се стопяват всички страдания, причинени от материалното съществуване.
В този текст ясно е казано (ашеа-клеша-сакаям), че Богът се явява в истинския си облик, за да облекчи страданията не само на преданите, но и на всички останали. Прачетсите смятали себе си за обикновени хора и това се вижда от думите викта на клинм. Богът винаги е благосклонен към преданите (ким аняд анукампитам). Той проявява безкрайна милост не само към обусловените души, но и към тези предани, които с преданото си служене вече са постигнали освобождение.
Образът на Бога, който хората почитат с богослужения в храмовете, се нарича арч-виграха или арчватра. Това значи, че той е обект на поклонение и е инкарнация на Бога във вид на мӯрти. Явявайки се в образа си на арч, Богът дава възможност на начинаещите предани да го виждат непосредствено в истинския му облик, да му отдават поклони и да му предлагат жертвени дарове. Като се възползват от тази благоприятна възможност, начинаещите предани постепенно възраждат своето изначално Ка съзнание. Храмовото поклонение е най-безценният дар на Бога за тези, които тепърва започват духовния си живот. Затова всички начинаещи трябва да почитат Бога, като участват в богослуженията за него в образа му на арч-виграха (арчватра) у дома или в храма.