ТЕКСТ 28
етват тва хи вибхубхир
бхвя дӣнеу ватсалаи
яд анусмаряте кле
сва-буддхбхадра-рандхана
етват – така; твам – твоя Светлост; хи – несъмнено; вибхубхи – чрез еманации; бхвям – да бъдеш възприет; дӣнеу – към смирените предани; ватсалаи – състрадателен; ят – за което; анусмаряте – винаги се помни; кле – с течение на времето; сва-буддх – благодарение на своето предано служене; абхадра-рандхана – о, унищожителю на всичко неблагоприятно.
Скъпи Господи, Ти унищожаваш всичко неблагоприятно. Ти проявяваш състраданието си към твоите клети поклонници, като се въплъщаваш във вид на арч-виграха. Не може да има и най-малко съмнение, че ние сме твои вечни слуги.
Образът на Бога, наречен арч-виграха, е еманация на безкрайните му енергии. Когато с течение на времето преданият удовлетвори Бога със служенето си, Богът го приема като един от своите многобройни безкористни слуги. По природа Върховният Бог е великодушен и състрадателен, затова приема служенето, което начинаещите предани му отдават. В Бхагавад-гӣт (9.26) Той говори за това по следния начин:
патра пупа пхала тоя
йо ме бхакт праяччхати
тад аха бхактй-упахтам
ашнми праяттмана
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Преданите предлагат на арч-виграха различни храни – зеленчуци, плодове, листа и вода. И понеже Богът е бхакта-ватсала, състрадателен към своите предани, Той приема даровете им. Атеистите може да мислят, че преданите се занимават с идолопоклонничество, но истината е напълно различна. Джанрдана, Върховният Бог, приема бхва, настроението на служене. Начинаещият предан, който участва в богослуженията в чест на Върховния, може да не разбира значението на това поклонение, но тъй като Върховният Бог е бхакта-ватсала, Той приема своя поклонник и когато му дойде времето, го прибира вкъщи, в духовния свят.
Във връзка с това има една случка с един брхмаа, който мислено предлагал на Бога сладък ориз. Този брхмаа нямал пари или някакви други притежания, за да извършва богослужения за мӯртито, но прекрасно правел това в мислите си. Мислено той носел вода от свещените реки в златни съдове, изкъпвал мӯртито и му предлагал великолепни ястия, включително и сладък ориз. Веднъж, преди да предложи сладкия ориз, брхмаът се чудел дали той не е много горещ и решил да го провери. Той потопил пръст в сладкиша, за да го изпробва и „О, колко е горещ!“. Брхмаът се опарил и това прекъснало медитацията му. Богът, Върховната Личност, приел храната, въпреки че неговият предан му я предлагал наум. Тогава Той изпратил от Вайкуха колесница, която веднага да доведе брхмаа вкъщи, при него. И така, дълг на всеки искрен предан е да отдава богослужение на арч-виграха у дома си или в храма, като следва съветите на авторитетните писания и указанията на духовния си учител.