ТЕКСТ 38

Хари вин на сти таранти – ако не приеме убежище при лотосовите нозе на Божествената Личност, човек не може да се освободи от клопката на м, от кръговрата на раждането, старостта, болестите и смъртта. Прачетсите получили закрилата на Върховната Божествена Личност по милостта на Шива. Шива е най-великият предан на Бог Виу, Върховната Божествена Личност. Ваиавн ятх шамбху: най-издигнатият от всички ваиави е Шива и тези, които са му наистина предани, следват неговия съвет и приемат подслон в лотосовите нозе на Бог Виу. Мнимите поклонници на Шива, които търсят само материално благополучие, в известен смисъл биват подвеждани от него. Не че Шива действително ги мами – той не се занимава с такива неща, – но понеже те сами искат да останат в заблуждение, Шива, който е много великодушен, им дава всякакви материални благословии. По ирония на съдбата обаче тези благословии може да се окажат гибелни за псевдопоклонниците. Рваа например получил от Шива всевъзможни материални богатства, но тъй като ги използвал с користни цели, бил унищожен заедно с цялото си семейство, с царството си и с всичко, което имал. Той толкова се възгордял от материалното си могъщество, че се осмелил да отвлече съпругата на Бог Рмачандра и затова бил погубен. Не е трудно човек да получи от Шива материални благословии, но това всъщност не са истински благословии. В резултат на благословията, която Прачетсите получили от Шива, те постигнали подслона на лотосовите нозе на Бог Виу. Това е истинска благословия. Гопӣте във Вндвана също обожавали Шива и той все още се намира там във формата си на Гопӣшвара. Ала благословията, за която гопӣте молели Шива, била Бог Ка да им стане съпруг. Няма нищо лошо човек да обожава полубоговете, стига да го прави с цел да се върне вкъщи, при Бога. Но хората обикновено се обръщат към полубоговете с желание за някакви материални блага, както се казва и в Бхагавад-гӣт (7.20):

„Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете и следват предписанията за обожание според собствената си природа“. Човекът, запленен от материалните блага, се нарича хта-гна („загубил разума си“). Във връзка с това заслужава да отбележим, че на някои места в свещените писания е казано, че между Шива и Върховната Божествена Личност няма разлика. Това, което се има предвид, е че Шива и Бог Виу са толкова тясно свързани, та мненията им никога не се различават. Но истината е: екале ӣшвара ка, ра саба бхтя – „Единственият върховен господар е Ка. Всички останали са негови предани или слуги“ (Чайтаня Чаритмта, ди, 5.142). Това е безспорен факт и както Бог Виу, така и Шива са единодушни по този въпрос. В нито едно свещено писание Шива не твърди, че е равен на Бог Виу. Това е измислица на неговите лъжепоклонници, които заявяват, че Шива и Бог Виу са едно. Подобни твърдения са категорично отхвърлени от ваиава-тантра: яс ту нряа девам. Между Бог Виу, Шива и Брахм съществува тясна връзка, както между господаря и неговите слуги. Шива-виричи-нутам. Брахм и Шива почитат Бог Виу и му се покланят. Непростима обида е да се счита, че те двамата са му равни. Те са равни на него в смисъл че Бог Виу е Върховната Божествена Личност, а всички останали са му вечни слуги.