ТЕКСТОВЕ 39 – 40
ян на свадхӣта гурава прасдит
випрш ча вддхш ча сад-нувтт
р нат сухдо бхртараш ча
сарви бхӯтнй анасӯяяива
ян на сутапта тапа етад ӣша
нирандхас клам адабхрам апсу
сарва тад етат пуруася бхӯмно
вӣмахе те паритошая
ят – каквото; на – от нас; свадхӣтам – изучено; гурава – висшестоящи личности, духовни учители; прасдит – удовлетворени; випр – брхмаите; ча – и; вддх – по-възрастните; ча – и; сат-нувтт – от нашата благовъзпитаност; р – напредналите в духовното знание; нат – бяха почитани; су-хда – приятели; бхртара – братя; ча – и; сарви – всички; бхӯтни – живи същества; анасӯя – без завист; ева – несъмнено; ят – каквото; на – от нас; су-таптам – суров; тапа – аскетизъм; етат – това; ӣша – о, Господи; нирандхасм – без храна; клам – време; адабхрам – продължително; апсу – под водата; сарвам – всичко; тат – онова; етат – това; пуруася – на Върховната Божествена Личност; бхӯмна – най-висшата; вӣмахе – искаме тази благословия; те – на тебе; паритошая – за удовлетворението.
О, Господи, ние изучавахме Ведите, приехме духовен учител и почитахме брхмаи, издигнати предани и духовно напреднали личности. Ние им отдавахме почитания и не завиждахме никому – нито на нашите братя, нито на приятелите си или другиму. Под водата се подлагахме на суров аскетизъм и дълго време гладувахме. Всички тези духовни постижения ние посвещаваме на тебе, за да те удовлетворим. Това е единствената благословия, за която се молим. Не искаме нищо друго.
В Шрӣмад Бхгаватам се казва: сасиддхир хари-тоаам – истинското съвършенство на живота е човек да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – с изучаването на Ведите човек трябва да се стреми да разбере Върховната Божествена Личност. Оня, който след много, много животи наистина е разбрал Бога, напълно му се предава. Тук виждаме, че Прачетсите притежавали всички тези достойнства. Те се подложили на сурови мъчения и лишения под водата и дълго време гладували. Но те водили такъв аскетичен живот не за да спечелят материални благословии, а за да удовлетворят Върховния Бог. С каквото и да се захване човек, материално или духовно, той трябва да го върши за удоволствието на Върховната Божествена Личност. Тази строфа ни дава пълна представа за принципите на ведическата цивилизация. Хората, които възпитават в себе си преданост към Върховния Бог, трябва да се отнасят с почит не само към Върховната Божествена Личност, но и към по-мъдрите, към риите и към истинските предани на Бога. рий е този, който не се самоизтъква, а има истинска преданост към Бога. Думата рий значи „напреднал“. В миналото само преданите имали правото да се наричат рии. Например в Бхагавад-гӣт (2.2) Ка порицава Арджуна, като казва, че думите му не подобават на един рий:
шрӣ-бхагавн увча
кутас тв кашмалам ида
виаме самупастхитам
анря-джуам асваргям
акӣрти-карам арджуна
„Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор“. Арджуна, който бил катрия, отказал да се сражава, въпреки че получил заповед лично от Бога. Затова Богът го смъмрил, като му казал, че не принадлежи към рода на риите. Човек, който се е усъвършенствал в преданото служене на Бога, безспорно знае какъв е дългът му. За него няма значение дали изпълнението на този дълг е свързано с насилие или не. Ако Върховният Бог одобрява една дейност и повелява да я извършим, значи сме длъжни да го направим. риите са верни на своя дълг. Това, разбира се, не означава, че проявяват жестокост към живите същества. Те никога не държат кланици, нито пък причиняват зло на беззащитни животни.
Прачетсите дълги години водили суров, аскетичен живот, и при това под водата. Доброволното подлагане на отшелничество и аскетизъм е неизменна част от живота на тези, които се стремят към цивилизовано съществуване. Думата нирандхасм значи „без храна“. риите не са лакоми и не ядат без нужда. Човек трябва да се ограничава в храненето, доколкото е възможно. риите ядат само определени храни. Във връзка с това Богът казва в Бхагавад-гӣт (9.26):
патра пупа пхала тоя
йо ме бхакт праяччхати
тад аха бхактй-упахтам
ашнми праяттмана
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Следователно за високоразвитите хора, за риите, има ограничения. Богът е в състояние да яде всичко, което поиска, но се ограничава със зеленчуци, плодове, мляко и т.н. И така, тази строфа описва поведението, което човек трябва да има, ако иска да се нарича рий.