ТЕКСТ 41
ману сваямбхӯр бхагавн бхаваш ча
йе 'нйе тапо-гна-вишуддха-саттв
ада-пр апи ян-махимна
стувантй атхо твтма-сама гӣма
ману – Свямбхува Ману; сваямбхӯ – Брахм; бхагавн – най-могъщият; бхава – Шива; ча – също; йе – който; анйе – другите; тапа – чрез аскетизъм; гна – чрез знание; вишуддха – чисто; саттв – чието съществуване; ада-пр – които не могат да видят края; апи – въпреки че; ят – на твоята; махимна – слава; стуванти – отдават молитви; атхо – ето защо; тв – на тебе; тма-самам – според възможностите си; гӣма – отправихме молитви.
Скъпи Господи, дори великите мистици и йогӣ, които са много напреднали заради аскетизма и знанието си и чието съществуване е напълно пречистено, а също и великите личности, като Ману, Брахм и Шива, не могат да проумеят докрай славата Ти и да опознаят твоите енергии. Независимо от това те Ти отправят молитви, всеки според способностите си. Така и ние, въпреки че в сравнение с тях заемаме много по-низша позиция, се обръщаме с молитви към тебе, доколкото ни позволяват възможностите.
Брахм, Шива, Ману (бащата на човечеството), великите светци, както и мъдреците, постигнали трансцендентално равнище чрез аскетизъм и предано служене – те всички имат несъвършено знание в сравнение със знанието на Върховната Божествена Личност. Това важи и за всяко друго живо същество в материалния свят. Никой не може да бъде равен на Върховния Бог в нещо и, разбира се, никой не може да притежава знание като неговото. Затова молитвите към Върховната Божествена Личност никога не са пълни и съвършени. Върховният Бог е безкраен и не е възможно да измерим цялото му величие. Дори самият Той в инкарнацията си като Ананта, наричана още Шеа, не е способен да опише собствената си слава. Въпреки че Ананта има хиляди лица и възхвалява Бога от безброй много години, Той все така не може открие крайния предел на величието му. Следователно никой не е способен да оцени в пълна степен силата и славата на Върховния.
Въпреки това всеки, който служи на Бога, може да му отдава молитви с истинска духовна стойност. Всеки от нас заема относително положение и не е съвършен в опитите си да възславя Бога. Като започнем от Брахм и Шива и стигнем до самите нас, всички сме слуги на Върховния Бог. Всеки има относително положение, съответстващо на неговата карма. Но в същото време всеки от нас може да отдава молитви от цялата си душа и сърце, доколкото е способен да оцени величието на Бога. Това е за нас съвършенството. Дори човек да се намира в най-мрачните области на съществуването, той има право да се моли на Бога според възможностите си. Затова Богът казва в Бхагавад-гӣт (9.32):
м хи пртха вяпшритя
йе 'пи сю ппа-йоная
стрийо ваишс татх шӯдрс
те 'пи нти пар гатим
„О, сине на Пр̣тх, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение“.
Ако приеме лотосовите нозе на Бога от цялото си сърце, по милостта на Бога и на неговия слуга човек се пречиства. Шукадева Госвмӣ потвърждава това: йе 'нйе ча пп яд-апшрашра шудхянти тасмаи прабхавиаве нама (Шрӣмад Бхгаватам, 2.4.18). Този, когото духовният учител, слугата на Бога, е довел до убежището на лотосовите нозе на Върховния, тозчас се пречиства, колкото и низш произход да има. Такъв човек получава правото да се върне вкъщи, при Бога.