ТЕКСТ 43
маитрея увча
ити прачетобхир абхиуто хари
прӣтас татхетй ха шарая-ватсала
аниччхат нам атпта-чаку
яяу сва-дхмнапаварга-вӣря
маитрея увча – Маитрея каза; ити – така; прачетобхи – от Прачетсите; абхиута – възхваляван; хари – Богът, Върховната Личност; прӣта – удовлетворен; татх – от това; ити – така; ха – каза; шарая – на отдадените души; ватсала – изпълнен с любов; аниччхатм – нежелаещи; нам – неговото напускане; атпта – неудовлетворени; чакум – очите им; яяу – Той замина; сва-дхма – за Своята обител; анапаварга-вӣря – чието могъщество е ненадминато.
Скъпи Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – в отговор на възхвалата и преклонението от страна на Прачетсите Богът, Върховната Личност, закрилникът на отдадените души, рече: „Нека се изпълни всичко, за което помолихте“. Като каза това, Върховната Божествена Личност, чието могъщество е ненадминато, ги напусна. Прачетсите не искаха да се разделят с него, защото не се бяха наситили да го гледат.
В тази строфа особено важна е думата анапаварга-вӣря. Думата ана значи „без“, паварга значи „материалистичен живот“, а вӣря – „могъщество“. Могъществото на Бога се проявява в това, че Той винаги притежава шест основни богатства, едно от които е липсата на привързаност. Прачетсите искали да го съзерцават до насита, но Той ги напуснал. Според Шрӣла Джӣва Госвмӣ по този начин Богът проявил милостта си към безброй други предани. Въпреки че му било приятно да бъде с Прачетсите, Той ги напуснал – това е пример за непривързаността му. Същото качество проявил и Бог Чайтаня Махпрабху, когато бил в дома на Адвайта Прабху, след като приел саннса. Всички предани го молели да остане още няколко дена, но Той заминал, без дори да се подвоуми. И така, макар Върховният Бог да е безкрайно мил с преданите си, Той не е привързан към никого. Той е еднакво добър с всеки един от своите безбройни предани, пръснати из всички кътчета на творението.