ТЕКСТ 44

Цар Прчӣнабархиат напуснал царството си още преди синовете му да са се върнали от мястото, където се подлагали на аскетизъм. Тогава Богът, Върховната Личност, наредил на Прачетсите да излязат от водата и да заминат за бащиното си царство, за да поемат управлението в свои ръце. Но когато се появили на брега, те видели, че в отсъствието на царя всичко е било занемарено и тъне в пустош. Първо Прачетсите забелязали, че не се отглеждат зърнени култури и не се развива никакво земеделие. Нещо повече, земната повърхност била буквално покрита от огромни дървета. Изглеждало сякаш дърветата искат да попречат на хората да достигат райските владения в космоса. Прачетсите истински се ядосали, като видели, че планетата е обрасла по такъв начин. Те решили да разчистят земята и да я подготвят за посев.

Твърдението, че дърветата и горите привличат облаците и дъждовете, не е вярно – дъжд вали дори над морето. Като разчистят джунглите и направят земята годна за земеделие, хората биха могли да живеят навсякъде по повърхността на планетата и като отглеждат крави, да разрешат всичките си икономически проблеми. Всичко, което е нужно, е човек да гледа крави и да произвежда житни култури. А в горите ще се намери достатъчно дървен материал за строителство на малки къщи. Така човешкото общество би могло да разреши всичките си икономически проблеми. В света има огромни участъци пустеещи земи. Ако те бъдат използвани правилно, никога не би имало недостиг на хранителни продукти. Относно дъждовете, те идват, когато се извършват яги. В Бхагавад-гӣт (3.14) е казано:

„Живите същества се поддържат със зърнени храни, родени благодарение на дъжда. Дъждовете падат в резултат от изпълнението на ягя (жертвоприношение), а ягя се ражда от предписаните задължения“. Ако хората извършват жертвоприношения, ще има достатъчно дъждове и реколта.