ТЕКСТ 45
тато 'гни-мрутау рджанн
амучан мукхато ру
махӣ нирвӣрудха карту
савартака ивтяйе
тата – след това; агни – огън; мрутау – и въздух; рджан – царю; амучан – те бълваха; мукхата – от устите си; ру – от гняв; махӣм – земята; нирвӣрудхам – без дървета; картум – да направят; савартака – огъня на опустошението; ива – като; атяйе – по време на унищожението.
Царю честити, когато дойде време за унищожението, Шива в пристъп на гняв започва да изригва от устата си огън и въздух. Така и Прачетсите започнаха да бълват от устата си огън и въздух, за да разчистят земната повърхност от всички дървета.
В тази строфа Маитрея се обръща към Видура с думата рджан, което значи „царю“. Във връзка с това Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че който е дхӣра, не се гневи, защото постоянно отдава предано служене. Издигнатите предани умеят да държат в подчинение сетивата си, следователно когато се обръщаме към тях, може да използваме думата рджан. Царят умее по различни начини да управлява и да държи в подчинение поданиците си. По същия начин, човек, който е в състояние да владее поривите на сетивата си, може да бъде наречен цар на своите сетива. Той е свмӣ или госвмӣ. По тази причина към свмӣте и госвмӣте често се обръщат с името махрджа, „царю“.