ТЕКСТ 5
супара-скандхам рӯхо
меру-шгам ивмбуда
пӣта-вс маи-грӣва
курван витимир диша
супара – на Гаруа, носача на Бог Виу; скандхам – на гърба; рӯха – седейки; меру – на планината Меру; шгам – на върха; ива – като; амбуда – облак; пӣта-вс – носещ жълти дрехи; маи-грӣва – шията му, украсена със скъпоценния камък Каустубха; курван – правейки; витимир – свободни от мрак; диша – всички посоки.
Възседнал Гаруа, Върховният Бог бе като облак, който почива на върха на планината Меру. Трансценденталното му тяло бе облечено с възхитителни жълти одежди, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха-маи. Сиянието, излъчващо се от него, разсейваше целия мрак във вселената.
В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.31) се казва:
ка – сӯря-сама; м хая андхакра
х ка, тх нхи мра адхикра
Богът е като сияйното слънце. Затова там, където е Върховната Божествена Личност, не може да има мрак и невежество. Тъмната вселена се осветява от Слънцето, но Слънцето и Луната само отразяват сиянието, което се излъчва от тялото на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣт (7.8) Богът казва: прабхсми шаши-сӯряйо – „Аз съм енергията, с която Слънцето и Луната осветяват всичко наоколо“. Следователно източник на всеки живот е сиянието, излъчващо се от тялото на Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено и в Брахма сахит: яся прабх прабхавато джагад-аа-кои. Озарено от сиянието, което се излъчва от тялото на Върховната Божествена Личност, всичко съществуващо се освобождава от мрака.