ТЕКСТ 7
пӣнята-бхуджа-маала-мадхя-лакм
спардхач-чхри паривто вана-младя
бархимата пуруа ха сутн прапаннн
парджаня-нда-рута сагхвалока
пӣна – силни; ята – дълги; аа – осем; бхуджа – ръце; маала – обкръжение; мадхя – насред; лакм – с богинята на щастието; спардхат – съперничеща си; шри – чиято красота; паривта – обвити; вана-мла – от цветен гирлянд; дя – изначалната Божествена Личност; бархимата – на цар Прчӣнабархи; пуруа – Върховната Божествена Личност; ха – се обърна; сутн – към синовете; прапаннн – предани; парджаня – като облак; нда – чието звучене; рута – с глас; са-гха – ласкав; авалока – погледът му.
От врата на Върховния Бог се спускаше гирлянд от цветя, който стигаше досам коленете му. Увивайки се около осемте му дълги и силни ръце, този гирлянд по красота съперничеше на самата богинята на щастието. Богът ласкаво гледаше синовете на цар Прчӣнабархиат, които му бяха толкова предани, и се обърна към тях с глас, дълбок като гръмотевичен тътен.
В тази строфа много важно значение има думата дя. Върховната Божествена Личност е първоизточникът дори на Парамтм и Брахман. В Бхагавад-гӣт (14.27) се утвърждава: брахмао хи пратиххам – Абсолютната Истина води началото си не от безличностния Брахман, а от изначалната Божествена Личност, Ка. Когато осъзнал величието на Ка, Арджуна се обърнал към него със следните думи:
пара брахма пара дхма
павитра парама бхавн
пуруа шшвата дивям
ди-девам аджа вибхум
„Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик“ (Бхагавад-гӣт, 10.12).
В Брахма сахит също се казва: андир дир говинда сарва-краа-краам – „Върховният Бог няма причина (анди), Той сам е причината на всички причини“. А във Веднта сӯтра откриваме: джанмдй ася ята – „Абсолютната Истина е тази, от която произлиза всичко“. Абсолютната Истина бива наричана ди-пуруа. Следователно тя не е безличностна, тя е личност.