ТЕКСТ 46
на ваи сат твач-чарарпиттман
бхӯтеу сарвев абхипашят тава
бхӯтни чтманй аптхаг-дидкат
прйеа роо 'бхибхавед ятх пашум
на – не; ваи – но; сатм – на преданите; тват-чараа-арпита-тманм – на тези, които изцяло са се посветили на лотосовите Ти нозе; бхӯтеу – сред живите същества; сарвеу – всички видове; абхипашятм – със съвършено зрение; тава – твой; бхӯтни – живи същества; ча – и; тмани – във Върховния; аптхак – неразлични; дидкатм – тези, които виждат така; прйеа – почти винаги; роа – гняв; абхибхавет – се случва; ятх – също като; пашум – животните.
О, Господи, преданите, които са посветили целия си живот на служене в лотосовите Ти нозе, те виждат в образа на Парамтм у всяко едно същество и затова не правят разлика между отделните живи създания. Такива личности се отнасят еднакво към всички. Те никога не стават жертва на гнева като животни, които не могат да мислят безпристрастно.
Когато Върховният Бог дава воля на гнева си или убива някой демон, от материална гледна точка може да изглежда, че този демон е сполетян от зла участ, но в духовно отношение това е безценна благословия за него. Затова чистите предани не правят разлика между гнева на Бога и неговата благословия. Те разбират, че всички постъпки на Бога носят благо и на самите тях, и на другите. Преданият никога не търси недостатъци в поведението на Бога.