ТЕКСТ 14
вид-тапо-врата-дхарн мукхата сма випрн
брахмтма-таттвам авиту пратхама твам асрк
тад брхман парама сарва-випатсу пси
пла пашӯн ива вибхо прагхӣта-даа
вид – учение; тапа – въздържания; врата – обети; дхарн – последователите; мукхата – от устата; сма – бе; випрн – брхмаите; брахм – Брахм; тма-таттвам – себепознание; авитум – да разпространява; пратхамам – първо; твам – теб; асрк – създаде; тат – затова; брхман – брхмаите; парама – о, велики; сарва – всички; випатсу – в опасност; пси – ти защитаваш; пла – като покровител; пашӯн – животните; ива – като; вибхо – о, велики; прагхӣта – вземайки в ръка; даа – тояга.
О, Шива, мой велики и могъщи господарю, ти първи бе създаден от устата на Брахм, за да защитаваш брхмаите, заети с изучаване на Ведите, с въздържания, със следване на обети и със себепознание. Като покровител на брхмаите, ти надеждно закриляш и техните регулиращи принципи, както пастирчето винаги пази кравите си с тояга в ръка.
Дълг на цивилизования човек, независимо от социалното му положение, е да контролира ума и сетивата си, като следва регулиращите принципи, изложени във ведическите шстри. Шива се нарича пашупати, защото покровителства живите същества, които имат развито съзнание, и така им помага да следват ведическата система на варите и шрамите. Думата пашу има две значения: „животно“ и „човек“. Тук се казва, че Шива винаги е готов да закриля животните и живите същества, които са като животни, т.е. които са далеч от всякакъв духовен живот. За брхмаите се казва, че са създадени от устата на Върховния Бог. А Шива е наричан представител на Върховния Бог Виу. Във ведическите текстове е казано, че брхмаите са се появили от устата на вселенската форма на Виу, катриите – от ръцете му, вайшите – от неговия корем (от талията му), а шӯдрите – от краката му. Най-важната част от тялото е главата. Брхмаите са родени от устата на Върховната Божествена Личност, за да събират пожертвования, с които да обожават Виу, и за да разпространяват ведическото знание. Шива е известен с името пашупати, което значи „защитник на брхмаите и на останалите живи същества“. Той ги защитава от нападките на тези, които не са брхмаи, на нецивилизованите хора, отхвърлящи процеса на себепознанието.
Думата пашупати показва също така, че личностите, които са самоцелно привързани към обредите, описани в ритуалните части на Ведите, и не разбират положението на Върховната Божествена Личност, не са по-издигнати от животни. Това е потвърдено в началото на Шрӣмад Бхгаватам, където се казва, че ако човек извършва ведически обреди, но не придобива Ка съзнание, той просто си губи времето. Шива осуетил ягята, за да накаже Дака за тежкото оскърбление, което той допуснал, като го пренебрегнал. В тази си роля Шива може да бъде сравнен с пастирче, което държи в ръката си тояга, за да сплашва животните. Всеки знае, че животните могат да бъдат опазени само с тояга, защото не разбират от думи и доводи. Единственият аргумент, който е понятен за тях, е аргументум ад бакулум. Те не се подчиняват, докато не „заиграе пръчката“. За хората с животински наклонности е необходимо прилагането на груба сила, докато цивилизованият човек може да бъде убеден с помощта на разума, логиката и авторитета на свещените писания. Хората, които са самоцелно привързани към ведическите обреди, без това да култивира у тях Ка съзнание и да им помага да напредват в преданото служене, са като животни. Шива е техен покровител и затова понякога ги наказва, както направил и в случая с Дака.