ТЕКСТ 15
йо 'сау мавидита-таттва-дш сабх
кипто дурукти-вишикхаир вигаайя тан мм
арвк патантам архаттама-ниндапд
дрдра са бхагавн сва-ктена туйет
я – който; асау – това; ма – от мен; авидита-таттва – без знание за истината; дш – от опит; сабхм – пред всички; кипта – бе оскърбен; дурукти – груби думи; вишикхаи – от стрелите на; вигаайя – без да обръщаш внимание; тат – това; мм – мен; арвк – надолу; патантам – пропадайки към ада; архат-тама – най-уважавания; нинда – от клевета; апт – спасен; д – виждайки; рдра – от състрадание; са – това; бхагавн – господарю; сва-ктена – от собствената си милост; туйет – бъди удовлетворен.
Аз бях сляп за величието ти и затова пред очите на всички те обсипах със стрелите на грубите думи, но ти не обърна внимание. Отказвайки да се подчиня на тебе, най-почитания сред полубоговете, аз се бях устремил право към ада, но ти ме съжали и ме спаси от сигурна гибел, като ме наказа. Моля се да бъдеш удовлетворен от собствената си милост, защото аз съм безсилен да те удовлетворя с думите си.
Когато преданият бъде застигнат от беди и нещастия, той приема това като милост от страна на Бога. Оскърбленията, с които Дака обсипал Шива, били достатъчни да го обрекат на вечен живот в ада. Но Шива проявил състрадание към Дака и го наказал, като по такъв начин му дал възможност да изкупи греха си. Цар Дака разбрал това и изпълнен с благодарност към Шива за великодушната му постъпка, изразил своята признателност. Понякога бащата наказва детето си, но когато порасне, то проумява, че бащиното му наказание не е било наказание, а израз на любов. Нещо подобно станало и сега: Дака осъзнал, че наказанието, което Шива му наложил, е било проява на милост. Такъв начин на мислене е признак за напредък в Ка съзнание. Преданият никога не укорява Върховната Божествена Личност за нещастията, които е принуден да изстрада. Напротив, той вижда в тях проява на милостта на Бога. Преданият разсъждава така: „Заради миналите си злодеяния аз всъщност заслужавам да бъда наказан много по-тежко и да бъда изложен на много по-големи опасности, но Богът ми дава закрилата си. Затова сега получавам съвсем леко наказание, колкото да се спази законът на кармата“. Като мисли по такъв начин за милостта на Върховната Божествена Личност, преданият все по-искрено се отдава на Бога и спокойно посреща всички привидни наказания.