No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 15

йо 'сау мавидита-таттва-дш сабх
кипто дурукти-вишикхаир вигаайя тан мм
арвк патантам архаттама-ниндапд
дрдра са бхагавн сва-ктена туйет

я – който; асау – това; ма – от мен; авидита-таттва – без знание за истината; дш – от опит; сабхм – пред всички; кипта – бе оскърбен; дурукти – груби думи; вишикхаи – от стрелите на; вигаайя – без да обръщаш внимание; тат – това; мм – мен; арвк – надолу; патантам – пропадайки към ада; архат-тама – най-уважавания; нинда – от клевета; апт – спасен; д – виждайки; рдра – от състрадание; са – това; бхагавн – господарю; сва-ктена – от собствената си милост; туйет – бъди удовлетворен.

Аз бях сляп за величието ти и затова пред очите на всички те обсипах със стрелите на грубите думи, но ти не обърна внимание. Отказвайки да се подчиня на тебе, най-почитания сред полубоговете, аз се бях устремил право към ада, но ти ме съжали и ме спаси от сигурна гибел, като ме наказа. Моля се да бъдеш удовлетворен от собствената си милост, защото аз съм безсилен да те удовлетворя с думите си.

Когато преданият бъде застигнат от беди и нещастия, той приема това като милост от страна на Бога. Оскърбленията, с които Дака обсипал Шива, били достатъчни да го обрекат на вечен живот в ада. Но Шива проявил състрадание към Дака и го наказал, като по такъв начин му дал възможност да изкупи греха си. Цар Дака разбрал това и изпълнен с благодарност към Шива за великодушната му постъпка, изразил своята признателност. Понякога бащата наказва детето си, но когато порасне, то проумява, че бащиното му наказание не е било наказание, а израз на любов. Нещо подобно станало и сега: Дака осъзнал, че наказанието, което Шива му наложил, е било проява на милост. Такъв начин на мислене е признак за напредък в Ка съзнание. Преданият никога не укорява Върховната Божествена Личност за нещастията, които е принуден да изстрада. Напротив, той вижда в тях проява на милостта на Бога. Преданият разсъждава така: „Заради миналите си злодеяния аз всъщност заслужавам да бъда наказан много по-тежко и да бъда изложен на много по-големи опасности, но Богът ми дава закрилата си. Затова сега получавам съвсем леко наказание, колкото да се спази законът на кармата“. Като мисли по такъв начин за милостта на Върховната Божествена Личност, преданият все по-искрено се отдава на Бога и спокойно посреща всички привидни наказания.

« Previous Next »