No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

тад сва-прабха те
дьотаянт дишо даша
муас теджа упнӣтас
тркйеа стотра-вджин

тад – тогава; сва-прабха – със сиянието си; тем – всички тях; дьотаянт – с блясъка; диша – посоки на света; даша – десет; муан – намалявайки; теджа – сияние; упнӣта – носен; тркйеа – от Гаруа; стотра-вджин – чиито криле се наричат Бхат и Ратхантара.

Бог Нряа седеше на раменете на Стотра (Гаруа), който имаше огромни криле. Веднага щом Богът се появи, всички световни посоки се озариха от ярко сияние, което затъмни сиянието на Брахм и на останалите присъстващи.

Следващите стихове описват Нряа.

« Previous Next »