ТЕКСТ 21
вакасй адхишрита-вадхӯр вана-млй удра-
хсвалока-кала рамаяш ча вишвам
пршва-бхрамад-вяджана-чмара-рджа-хаса
шветтапатра-шашинопари раджямна
вакаси – на гърдите; адхишрита – намираща се; вадхӯ – жена (богинята на щастието); вана-млӣ – гирлянд от горски цветя; удра – прекрасен; хса – усмихнат; авалока – поглед; кала – с малка част; рамаян – привлекателен; ча – и; вишвам – целия свят; пршва – страна; бхрамат – поклащащи се напред-назад; вяджана-чмара – бяло ветрило от опашка на як; рджа-хаса – лебед; швета-тапатра-шашин – с бял балдахин като луната; упари – над; раджямна – неотразимо прекрасен.
Бог Виу бе неотразимо прекрасен, защото на неговите гърди се намираше самата богиня на щастието, а шията му бе украсена с гирлянд от цветя. На лицето му грееше усмивка, която покоряваше целия свят, и особено преданите. Белите ветрила от косми на як, с които вееха на Бога от двете страни, приличаха на два бели лебеда, а белият балдахин над главата му беше като луната.
Усмихнатото лице на Бог Виу покорява целия свят. Усмивката му пленява дори неотдадените, да не говорим за тези, които са негови предани. В тези строфи ветрилата от опашка на як, балдахинът над главата на Бога, трепкащите му обици и неговите синкавочерни коси са сравнени със слънцето, луната, осемте листенца на лотоса и жужащите черни пчели. Всички тези атрибути на Виу заедно с раковината, диска, боздугана, лотоса, лъка, стрелите, щита и меча в ръцете му представлявали величествена и прекрасна картина, която с великолепието си покорила всички присъстващи полубогове, включително Брахм и Дака.