ТЕКСТ 36
яджамнй увча
свгата те прасӣдеша тубхя нама
шрӣнивса шри кнта трхи на
твм те 'дхӣша нгаир макха шобхате
шӣра-хӣна ка-бандхо ятх пуруа
яджамнӣ – съпругата на Дака; увча – се помоли; су-гатам – благоприятно появяване; те – твое; прасӣда – бъди доволен; ӣша – скъпи Господи; тубхям – на теб; нама – смирени поклони; шрӣнивса – о, обител на богинята на щастието; шри – с Лакмӣ; кнта – твоята съпруга; трхи – защити; на – нас; твм – Ти; те – без; адхӣша – о, върховни повелителю; на – не; агаи – с частите на тялото; макха – жертвената арена; шобхате – е красива; шӣра-хӣна – без глава; ка-бандха – само с тяло; ятх – също както; пуруа – човек.
Съпругата на Дака отправи такава молитва: О, Господи, какво щастие е, че се появи тук, на жертвената арена! С дълбока почит се покланям пред тебе и се моля да бъдеш доволен. Без тебе жертвената арена губи своята красота, както тялото не е красиво, когато го лишат от глава.
Бог Виу е известен и с името Ягйевара. В Бхагавад-гӣт се казва, че всичките ни дейности трябва да бъдат виу-ягя, т.е. трябва да удовлетворяват Бог Виу. Каквото и да вършим, ако не удовлетворява Бога, то неизбежно ще ни поробва в материалния свят. Съпругата на Дака потвърждава това, като казва: „Без присъствието Ти великолепието на тази жертвена церемония е безсмислено като тялото, облечено в пищни одежди, ала лишено от глава“. Това сравнение се отнася с пълна сила и за общественото тяло. Съвременният човек се гордее с прогреса на материалната цивилизация, но тази цивилизация всъщност е лишена от стойност като обезглавен труп. Без Ка съзнание, без знание за Виу, за Върховната Божествена Личност, прогресът на цивилизацията няма никаква стойност, колкото и комплициран да изглежда. В Хари-бхакти судходая (3.11) се казва:
бхагавад-бхакти-хӣнася
джти шстра джапас тапа
апрасяива дехася
маана лока-раджанам
Когато човек умре, неговите роднини и близки (особено ако той принадлежи към по-низшите съсловия) започват да украсяват трупа му. След като пременят и накичат мъртвото тяло, те го вземат и тръгват с него по улиците на погребална процесия. Да се украсява труп, е напълно безсмислено занимание, защото жизнената сила отдавна е напуснала мъртвото тяло. А без Ка съзнание знатният произход, високото обществено положение и материалният прогрес са като украшения по трупа на мъртвец. Съпругата на Дака се наричала Прасӯти и била дъщеря на Свямбхува Ману. Нейната сестра, Девахӯти, се омъжила за Кардама Муни и станала майка на Капиладева, Върховната Божествена Личност. Следователно Прасӯти била леля на Бог Виу. Ето защо тя се обръщала към него с майчинска нежност и, като свой племенник, го молела за особена благосклонност. Друг важен момент в тази строфа е, че заедно с Бога Прасӯти възславя и богинята на щастието. Богинята на щастието винаги е благоразположена към тези, които обожават Бог Виу. Прасӯти казва, че Богът е амта, трансцендентален. Полубоговете, включително Брахм и Шива, се появяват след сътворяването на материалния свят, а Бог Виу съществува още преди това. Затова Той е наречен амта. Ваиавите обожават Бог Виу и неговата вътрешна енергия. Прасӯти, жената на Дака, умолявала Бога да превърне във ваиави жреците, които иначе се интересували само от плодоносни дейности и извършвали жертвоприношения единствено за да се сдобият с материални блага.