ТЕКСТ 10
татх чикӣрама та
сапатнс таная дхрувам
суручи швато ргя
серям хтигарвит
татх – така; чикӣрамам – невръстният Дхрува, който се опитваше да се покатери; там – на него; са-патн – на другата съпруга на мъжа ѝ (на Сунӣти); танаям – син; дхрувам – Дхрува; суручи – царица Суручи; швата – докато слушаше; ргя – на царя; са-ӣрям – със злоба; ха – каза; атигарвит – понеже бе твърде горда.
Като видя, че невръстният Дхрува се опитва да се покатери на бащините си колене, Суручи, мащехата му, се изпълни със злоба и заговори високо, за да я чуе и царят.
Разбира се, царят обичал еднакво и двамата си сина и изпитвал естествено желание да вземе на коленете си и Дхрува заедно с Уттама. Ала заради привързаността си към царица Суручи той не смеел да даде израз на бащината си обич и се отнесъл хладно с детето. Суручи доловила чувствата на цар Уттнапда и високомерно започнала да говори колко много я обича царят. Такава е природата на жените. Ако вижда, че владее сърцето на съпруга си и че той проявява особена слабост към нея, жената започва да злоупотребява с това. Същата слабост била характерна дори за жените от такова благородно семейство като семейството на Свямбхува Ману. От това можем да заключим, че женската природа е една и съща навсякъде.