No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

мдхармася бхрсӣд
дамбха м ча шатру-хан
асӯта митхуна тат ту
ниртир джагхе 'праджа

м – М; адхармася – на Безбожието; бхр – съпруга; сӣт – бе; дамбхам – Заблудата; мм – Измамата; ча – и; шатру-хан – о, убиецо на враговете; асӯта – родиха; митхунам – съюз; тат – това; ту – но; нирти – Нирти; джагхе – взе; апраджа – понеже нямаше деца.

Друг син на Брахм беше Безбожието, чиято съпруга стана Лъжата. От техния съюз се родиха двама демони, наречени Дамбха (Заблуда) и М (Измама), които бездетният демон Нирти осинови.

От тази строфа става ясно, че Адхарма (Безбожието) бил син на Брахм и се оженил за сестра си М. Така възникнали половите отношения между брат и сестра. Подобни противоестествени полови връзки са възможни само когато в човешкото общество цари Адхарма, Безбожието. Както виждаме, в началото на сътворението Брахм създал не само синове светци като Санака, Сантана и Нрада, но и демонични издънки като Нирти, Адхарма, Дамбха и Лъжата. Брахм поставил началото на всичко. А Нрада се родил като свят мъдрец, защото в миналия си живот бил изключително благочестив и общувал с велики мъдреци. Останалите синове на Брахм също се родили така, както били заслужили, в съответствие с качествата и постъпките си от своите минали животи. Кармата, която живото същество си създава, го следва неизменно живот след живот, а когато дойде време за ново сътворение, всички живи същества се раждат в съответствие с кармата, натрупана от тях в предишното сътворение. И макар че по произход те всички са деца на Брахм, който заема много извисено положение, тъй като е инкарнация на Върховната Божествена Личност и управлява една от гуите на материалната природа, те се различават по качества, защото са родени в съответствие с миналата си карма.

« Previous Next »