ТЕКСТ 51
смаямнам абхидхйет
снургвалоканам
ниятенаика-бхӯтена
манас варадарабхам
смаямнам – усмивката на Бога; абхидхйет – човек трябва да медитира върху него; са-анурга-авалоканам – който гледа към предания с безгранична любов; ниятена – по този начин, в точно съответствие с правилата; ека-бхӯтена – много съсредоточено; манас – с ума; вара-да-абхам – човек трябва да медитира върху най-щедрия дарител на благословии.
Богът винаги се усмихва и гледа с безгранична любов към своя предан, който го съзерцава. Ето така преданият трябва да медитира върху Бога, Върховната Личност, който е източникът на всички благословии.
В тази строфа особено важна е думата ниятена. Тя посочва, че човек трябва да медитира именно по начина, който бе описан дотук. Той не бива да си измисля свои начини за медитация върху Бога, а трябва да следва автентичните шстри и авторитетите. Като следва традиционния метод, препоръчан от Нрада Муни, човек може да съсредоточи ума си върху Бога, докато се концентрира до такава степен, че остане в състояние на непрекъснат транс, винаги потопен в мисли за Бога и за формата му. Във връзка с това тук е употребена думата ека-бхӯтена, която значи „с изключително внимание и съсредоточеност“. Ако човек се съсредоточи върху описанията на чертите на Бога, той никога няма да падне в м.