ТЕКСТ 56
лабдхв дравямайӣм арч
китй-амбв-диу врчайет
бхттм муни шнто
ята-в мита-ваня-бхук
лабдхв – като осигури; дравя-майӣм – направено от физически елементи; арчм – Божество, обект на поклонение; кити – земя; амбу – вода; диу – като се започне с; в – или; арчайет – обожава; бхта-тм – този, който съвършено владее себе си; муни – велика личност; шнта – умиротворено; ята-вк – контролирайки говорния импулс; мита – умерен; ваня-бхук – като яде това, което може да се намери в гората.
Изображението на Бога, което хората обожават, може да бъде изваяно от физически елементи, като земя, вода, дърво и метал. В гората можеш да направиш форма само от пръст и вода и да я обожаваш според споменатите правила. Преданият, който се владее до съвършенство, трябва да бъде много сдържан и умиротворен и да се чувства доволен, като яде само онова, което може да намери в гората.
Изключително важно е преданият да обожава формата на Бога, а не само да медитира върху нея, докато повтаря мантрата, дадена му от неговия духовен учител. Обожаването на изображението на Бога е задължителен елемент. Имперсоналистите сами си създават трудности, като се стремят да медитират върху нещо безличностно или да обожават нещо безличностно. Пътят, по който те вървят, е изпълнен с рискове. Нрада Муни не ни съветва да следваме имперсоналния метод на медитация и обожание. Той препоръчва на Дхрува Махрджа да обожава изображение на Бога, направено от пръст и вода, защото в джунглата човек трудно може да извае форма от метал, дърво или камък; най-лесно е да смеси пръст и вода, да направи от сместа изображение (мӯрти) на Бога и да го обожава. Преданият не бива да се тревожи за прехраната си. Той трябва да предлага на мӯртито плодовете и зеленчуците, които може да намери на мястото, където живее – в гората или в града, – и да се чувства доволен. Той не бива да мечтае за скъпи, пикантни блюда. Разбира се, преданият трябва да се стреми да предлага на мӯртито възможно най-добрите вегетариански ястия или сурови плодове и зеленчуци. Онова, което е важно обаче, е самият той да е умерен в храненето си (мита-бхук) – това е едно от достойнствата на предания. Той не бива да се стреми към определени ястия, които му харесват особено много, и така да доставя удоволствие на езика си. Той трябва да се задоволява само с прасда, който е достъпен по милостта на Бога.