ТЕКСТ 57

Преданото служене се състои от девет процеса, препоръчани в шстрите: слушане за Бога, възпяване на Бога, помнене на Бога, обожаване на Бога, служене на Бога, жертване на всичко за Бога и т.н. В тази строфа Нрада Муни съветва Дхрува Махрджа не само да медитира върху образа на Бога, но и да мисли за трансценденталните забавления, които Той извършва в различните си инкарнации. Философите мвдӣ смятат, че инкарнациите, т.е. въплъщенията на Бога, са от същата категория, към която принадлежи и обикновеното живо същество. Това е дълбока заблуда. Инкарнациите на Върховната Божествена Личност не са принудени да действат под диктата на законите на материалната природа. Думата свеччх, която е използвана тук, показва, че появата на Бога зависи единствено от неговата върховна воля. Обусловената душа е заставена да приеме точно определен вид тяло, което съответства на нейната карма и е създадено от материалната природа под надзора на Върховния Бог. Но когато Богът идва в материалния свят, Той не е принуден да дойде, т.е. Той не се появява под диктата на материалната природа. Той идва тогава, когато сам пожелае, и появата му се осъществява от собствената му вътрешна енергия. В това се състои разликата между него и живото същество. Обусловената душа приема даден вид тяло, например тялото на свиня, в съответствие с миналите си дейности и подчинявайки се на върховната власт на материалната природа. Но когато Бог Ка идва, приел образа на глиган, Той не е обикновено животно. Той е Варха-аватра, чиито гигантски размери не могат да се сравняват с формата на обикновените диви свине. Неговото появяване и напускане е неразбираемо за нас. В Бхагавад-гӣт ясно се казва, че Богът идва чрез вътрешната си енергия, за да защити преданите и да унищожи неотдадените. Преданият винаги трябва да помни, че Ка не се ражда в този свят като обикновен човек или животно. Появата му в образа на Варха-мӯрти, на кон или на костенурка е изява на неговата вътрешна енергия. В Брахма сахит се казва: нанда-чинмая-раса-пратибхвитбхи – човек не бива да се заблуждава, че появата на Бога в човешки или в животински облик е като появата на обикновената обусловена душа, която се ражда, подчинявайки се на природните закони, независимо дали приема формата на животно, човек или полубог. Подобно отношение към Бога е оскърбително. Шрӣ Чайтаня Махпрабху осъжда мвдӣте и ги нарича оскърбители на Върховната Божествена Личност, защото те смятат, че Богът и обусловеното живо същество са равни.

Нрада съветва Дхрува да мисли за забавленията на Бога, защото това крие в себе си същата сила като медитацията, при която човек съсредоточава ума си върху формата на Бога. Повтарянето на различните имена на Бога, такива като Хари, Говинда и Нряа, също е толкова благотворно, колкото медитацията върху различните форми на Бога. Ала за съвременната епоха шстрите препоръчват да бъде повтаряна преди всичко мантрата Харе Ка: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.