ТЕКСТ 58
паричар бхагавато
ватя пӯрва-севит
т мантра-хдайенаива
праюджн мантра-мӯртайе
паричар – служене; бхагавата – на Божествената Личност; ватя – както са предписани (по гореспоменатия начин); пӯрва-севит – препоръчано или извършвано от чриите в миналото; т – това; мантра – химни; хдайена – в сърцето; ева – несъмнено; праюджт – човек трябва да обожава; мантра-мӯртайе – който не се различава от мантрата.
Когато обожава Върховния Бог по описания начин, човек трябва да следва примера на преданите от миналото. Той може да обожава Божествената Личност и в сърцето си, като повтаря съответната мантра, защото Богът не се различава от мантрата.
В тази строфа Нрада Муни казва, че ако човек няма възможност да обожава изображенията на Бога с всички предписани атрибути, той може просто да мисли за тях и в мислите си да им предлага всичко, което изискват шстрите: цветя, чанданова паста, раковина, чадър, ветрило и чмара. Той може да медитира върху това предлагане и да повтаря дванайсетсричната мантра о намо бхагавате всудевя. Тъй като между мантрата и Върховната Божествена Личност няма разлика, при липсата на съответните атрибути човек може да обожава изображението на Бога само с нея. Тук е уместно да си припомним разказа от Бхакти-расмта синдху (Нектарът на предаността) за оня брхмаа, който обожавал Бога в мислите си. Ако човек не разполага с предметите, необходими за обожанието, той може да ги предлага на мӯртите мислено, като едновременно с това повтаря мантрата. Такива неизчерпаеми и безкрайно могъщи възможности ни предоставя процесът на преданото служене.