ТЕКСТ 72

С думата капиттха в тази строфа се назовава едно цвете, което на простонароден хинди се нарича кайета. В английския език не съществува дума, с която то да бъде назовано. Плодовете на това растение не се ядат от хората, те са храна за маймуните в джунглата. Дхрува Махрджа ядял плодовете на капиттха не за удоволствие, а за да преживее. Тялото се нуждае от храна, но преданият не бива да се възползва от това и да се стреми да доставя удоволствие на езика си. Бхагавад-гӣт препоръчва да ядем достатъчно, за да поддържаме тялото си работоспособно, но да не ставаме чревоугодници. Дхрува Махрджа е чря, който със своите отречения и лишения ни учи как да следваме процеса на предаността. Трябва внимателно да изучим целия развой на неговото предано служене. От следващите строфи ще узнаем на какви сурови изпитания се подлагал той. Не бива да забравяме, че не е никак лесно да станем чисти предани на Бога. В днешната епоха по милостта на Бог Чайтаня тази цел е много по-лесноосъществима, но ако не спазваме дори скромните изисквания, оставени от Бог Чайтаня, как ще можем да изпълняваме основните си задължения в преданото служене? В нашата епоха не е възможно човек да следва Дхрува Махрджа, като се подлага на същите отречения, на които той се подлагал, ала е длъжен да следва регулиращите принципи, установени от духовния учител, защото те помагат на обусловената душа да напредва в духовното си развитие. В Международното общество за Ка съзнание (ИСКОН) ние искаме от учениците си да спазват четири регулиращи принципа, да повтарят на броеница мантрата Харе Ка, като всеки ден правят по шестнайсет кръга, и вместо да ядат всякакви неща за удоволствие на езика си, да приемат прасд, предложен на Бога. Това не означава, че когато ние постим, Богът също трябва да пости. На него трябва да предлагаме колкото се може по-богати и по-вкусни ястия. Но ние самите не бива да се възползваме от това, за да угаждаме на езика си. Трябва да се храним умерено и с колкото се може по-прости неща, така че да поддържаме тялото си здраво и работоспособно, за да можем да отдаваме предано служене.

Винаги трябва да помним, че в сравнение с Дхрува Махрджа ние сме нищожни и незначителни. Ние не сме в състояние да направим нищо като това, което той направил, за да постигне себепознание. Подобен вид служене не е по нашите сили. Но Бог Чайтаня великодушно е направил всички възможни компромиси за епохата, в която живеем, така че този процес да стане достъпен за нас. Ето защо ако се отнасяме безотговорно към задълженията, които трябва да изпълняваме в процеса на преданото служене, няма да постигнем целта, на която сме се посветили. Наш дълг е да следваме стъпките на Дхрува Махрджа, а той бил непоколебимо решителен. Ние също трябва да сме решителни и с цялото си упорство да се стремим да изпълним своя дълг в преданото служене още в този си живот. Не бива да чакаме някой следващ живот, за да завършим своето дело.