ТЕКСТ 82
шрӣ-бхагавн увча
м бхаиа бла тапасо дуратян
нивартайийе пратита сва-дхма
ято хи ва пра-ниродха сӣд
ауттнапдир майи сагаттм
шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност отговори; м бхаиа – не се страхувайте; блам – момчето Дхрува; тапаса – чрез суровите си отречения; дуратят – непоколебимо решителен; нивартайийе – ще го помоля да спре; пратита – можете да се завърнете; сва-дхма – в обителите си; ята – от когото; хи – несъмнено; ва – ваше; пра-ниродха – спиращ диханието; сӣт – се случи; ауттнапди – заради сина на цар Уттнапда; майи – на мене; сагата-тм – изцяло потопен в мисли за мене.
Скъпи полубогове – отговори Върховната Божествена Личност, – не се страхувайте от това, което се случва. Причина за него са суровите отречения и непоколебимата решителност на сина на цар Уттнапда. Той така дълбоко е потънал в мисли за мене, че вселенското дихание спря. Спокойно се завърнете по своите обители. Аз ще спра нечуваните отречения на това момче и ще ви спася от бедата.
В тази строфа е използвана думата сагаттм, на която мвдӣте се позовават, за да защитят твърдението си, че азът на Дхрува Махрджа се слял с Върховния Аз, с Божествената Личност. По този начин те се стремят да докажат, че Свръхдушата и индивидуалната душа се сливат и след единението им душата загубва отделното си съществуване. Но Върховният Бог ясно казва, че Дхрува Махрджа бил толкова погълнат от мисли за него, че дори Той, самото вселенско съзнание, бил привлечен от момчето. За да удовлетвори полубоговете, Богът лично пожелал да отиде при Дхрува и да спре суровите му отречения. Настоящата строфа не подкрепя заключението на философите мвдӣ за сливането на индивидуалната душа със Свръхдушата. Нещо повече, Свръхдушата, Върховният Бог, искал да спре суровите отречения на Дхрува Махрджа.
Като удовлетвори Върховната Божествена Личност, човек удовлетворява всички, както засища всяко клонче и лист, като полее корените на дървото. Този, който съумее да привлече Върховната Божествена Личност, съвсем естествено привлича цялата вселена, защото Ка е върховната причина на вселената. Полубоговете се страхували да не умрат от задушаване, но Божествената Личност ги уверила, че Дхрува Махрджа е велик предан и не възнамерява да унищожава вселената. Преданият никога не мисли злото на другите живи същества.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към осма глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Дхрува Махрджа напуска дома си и отива в гората“.