No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 62

ятра спхаика-куйеу
мах-мракатеу ча
маи-прадӣп бхнти
лалан-ратна-сают

ятра – където; спхаика – мраморни; куйеу – на стените; мах-мракатеу – украсени със сапфири и други скъпоценни камъни; ча – също; маи-прадӣп – светилници от скъпоценни камъни; бхнти – светеха; лалан – женски фигури; ратна – направени от скъпоценни камъни; сают – държани от.

Царският дворец бе заобиколен от мраморни стени, украсени с многочислени мозайки от сапфири и други скъпоценни камъни. Тези мозайки изобразяваха красиви жени, които държат в ръцете си запалени светилници, също от скъпоценни камъни.

Описанието на двореца на цар Уттнапда ни дава представа за живота на хората отпреди стотици хиляди години, много преди да бъде записан Шрӣмад Бхгаватам. Махрджа Дхрува управлявал Земята трийсет и шест хиляди години, което означава, че по всяка вероятност той живял в Сатя юга, когато човешкият живот продължавал сто хиляди години. За продължителността на живота в четирите епохи научаваме от ведическите писания. В Сатя юга хората живеели по сто хиляди години, в Трет юга – по десет хиляди години, в Двпара юга – по хиляда години, а в съвременната епоха, Кали юга – най-много по сто години. С настъпването на всяка нова юга продължителността на човешкия живот намалява с деветдесет процента: от сто хиляди – на десет хиляди, от десет хиляди – на хиляда и от хиляда – на сто.

Известно е, че Дхрува Махрджа бил правнук на Брахм. Това свидетелства, че той живял в първата Сатя юга от сътворението на света. Както научаваме от Бхагавад-гӣт, за един ден на Брахм се сменят много Сатя юги. Според ведическата хронология ние живеем в двайсет и осмия милениум. Това означава, че Дхрува Махрджа е живял преди стотици милиони години. Великолепното описание на бащиния му дворец обаче напълно опровергава представите, че допреди четирийсет-петдесет хиляди години на Земята не е имало развита човешка цивилизация. Дори в най-близкото минало, по времето на Моголите, можело да се видят стени като описаните в тази строфа. Всеки, който е посещавал Червената крепост в Делхи, знае, че стените на дворцовите ѝ зали са облицовани с мрамор и че някога са били украсени със скъпоценни камъни. По време на британското колониално владичество скъпоценните камъни биват снети и изпратени в Британския национален музей.

В древността материалното богатство се измервало с количеството природни богатства, такива като скъпоценни камъни, мрамор, коприна, слонова кост, злато и сребро. Равнището на икономическото развитие не се определяло от броя на произведените автомобили. За прогреса на човешката цивилизация свидетелстват не промишлените предприятия, а природните богатства и натуралните храни, с които Върховната Божествена Личност снабдява хората, за да могат те да използват цялото си време за духовно себепознание и да изпълнят мисията на човешкия живот.

Тази строфа има и друг аспект – много скоро цар Уттнапда, бащата на Дхрува Махрджа, щял да се освободи от привързаността си към своите дворци и да се оттегли в гората, за да посвети остатъка от дните си на себепознанието. Така въз основа на описанията в Шрӣмад Бхгаватам можем да направим подробен сравнителен анализ на съвременното общество и човешката цивилизация в другите епохи – в Сатя юга, Трет юга и Двпара юга.

« Previous Next »