No edit permissions for Bulgarian

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Великите потомци на цар Прияврата

В тази глава са изброени потомците на Бхарата Махрджа и много други царе. Синът на Махрджа Бхарата се казвал Сумати. Той следвал пътя на освобождението, завещан от абхадева. Някои смятат Сумати за пряко въплъщение на Бог Буда, но това не е вярно. Синът му се наричал Деватджит, а неговият син бил Девадюмна. Син на Девадюмна бил Парамехӣ, а негов син – Пратӣха. Пратӣха бил велик предан на Бог Виу и имал трима сина: Пратихарт, Прастот и Удгт. Пратихарт имал двама сина, Аджа и Бхӯм. Синът на Бхӯм се казвал Удгӣтха, а синът на Удгӣтха – Праства. Син на Праства бил Вибху, а син на Вибху – Птхуеа. Синът на Птхуеа се наричал Накта. Друти, съпругата на Накта, е майка на прочутия свят цар Гая. Той бил частично въплъщение на Бог Виу и заради голямата си преданост към него получил титлата Махпуруа. Цар Гая имал трима сина – Читраратха, Сумати и Авародхана. Читраратха станал баща на император Самр, чийто син се казвал Марӣчи, а син на Марӣчи бил Бинду. Синът на Бинду се наричал Мадху, а неговият син – Вӣраврата. Вӣраврата имал двама сина, Мантху и Прамантху; синът на Мантху се казвал Бхаувана. Синът на Бхаувана се казвал Тва, а синът на Тва – Вираджа, който прославил целия род. Вираджа имал сто сина и една дъщеря. От тях най-известен бил Шатаджит.

ТЕКСТ 1: Шрӣла Шукадева Госвмӣ продължи: Синът на Махрджа Бхарата, наречен Сумати, следваше пътя на абхадева, но в епохата на Кали някои безсъвестни хора ще си въобразят, че той е самият Бог Буда. Те ще са покварени безбожници и ще преиначат ведическите принципи, за да оправдаят действията си. Тези грешници ще приемат Сумати за Бог Будадева и ще твърдят, че всички трябва да го следват. Така ще бъдат заблудени от измислиците си.

ТЕКСТ 2: Съпругата на Сумати се наричаше Вддхасен и от утробата ѝ се роди син на име Деватджит.

ТЕКСТ 3: След това в утробата на сурӣ, жената на Деватджит, беше заченат син, наречен Девадюмна. Девадюмна зачена с жена си Дхенуматӣ син на име Парамехӣ. Парамехӣ и жена му Суварчал също имаха син, когото нарекоха Пратӣха.

ТЕКСТ 4: Цар Пратӣха лично разясняваше принципите на себепознанието. Така той не само се пречисти, но и стана велик предан на Върховната Личност, Бог Виу, и съвършено го осъзна.

ТЕКСТ 5: Пратӣха зачена трима сина в утробата на жена си Суварчал, наречени Пратихарт, Прастот и Удгт. Те бяха много опитни в извършването на ведически ритуали. Пратихарт и съпругата му Стутӣ заченаха двама сина с имената Аджа и Бхӯм.

ТЕКСТ 6: Цар Бхӯм зачена с жена си икул момче на име Удгӣтха. Неговата съпруга, Девакул, роди син на име Праства, а Праства и жена му Ниютс създадоха Вибху. Ратӣ, жената на Вибху, роди Птхуеа. Птхуеа и съпругата му кӯти заченаха Накта. От утробата на Друти, съпругата на Накта, се роди великият цар Гая. Той беше много прочут и благочестив, най-велик от святите царе. Бог Виу и неговите разширения, поддържащи вселената, вечно пребивават в трансценденталното проявление на доброто, известно като вишуддха-саттва. Бидейки пряко разширение на Бог Виу, Цар Гая също се намираше във вишуддха-саттва. Той притежаваше и съвършено трансцендентално знание. Затова го наричаха Махпуруа.

ТЕКСТ 7: Цар Гая осигуряваше пълна защита на своите поданици и пазеше имуществото им от престъпници. Освен това се грижеше да има достатъчно храна за всекиго. (Това се нарича поаа). Понякога раздаваше подаръци на хората, за да им достави радост (прӣана). Често пъти свикваше събрания и любезно разговаряше с гражданите (упаллана). Даваше им добри съвети как да живеят правилно. (Това се нарича анушсана). Така управляваше цар Гая. Освен това, като глава на семейство, той неотклонно следваше строгите правила на семейния живот. Извършваше жертвоприношения и бе чист предан на Върховната Божествена Личност. Наричаха го Махпуруа, защото предоставяше на своите поданици всичко необходимо за живот; изпълняваше и семейните си задължения, и бе велик предан на Бога. Той почиташе другите предани и винаги бе готов да служи на Върховния. В това се състои процесът на бхакти йога. Благодарение на тези трансцендентални дейности Цар Гая бе освободен от телесната представа. Осъзнал Брахман, той винаги бе щастлив. Не го измъчваха материални скърби. И макар да бе съвършен във всяко отношение, не беше горделив и не ламтеше за царска власт.

ТЕКСТ 8: Скъпи царю Парӣкит, познавачите на епосите, описани в Пурите, възхваляват Махрджа Гая със следните стихове.

ТЕКСТ 9: Великият цар Гая имаше обичай да извършва най-различни ведически ритуали. Той бе изключително мъдър и задълбочено изучаваше ведическите писания. Поддръжник на религиозните устои, той притежаваше всякакви богатства. Беше най-благороден сред благородните и слуга на преданите. Той бе съвършено пълно разширение на Върховната Божествена Личност. Кой може да се мери с него в изпълнението на колосалните обредни церемонии?

ТЕКСТ 10: Целомъдрените, благовъзпитани дъщери на Махрджа Дака – Шраддх, Маитрӣ и Да, чиито благословии са винаги плодотворни, изкъпаха Махрджа Гая със светена вода. Те бяха много щастливи с него. Олицетворената Земя дойде в образа на крава и щом видя добродетелите му, даде много мляко, сякаш бе видяла теленцето си. С други думи, Махрджа Гая можеше да извлече всички богатства от земята и да изпълни желанията на своите поданици. Но той самият не желаеше нищо.

ТЕКСТ 11: Въпреки че цар Гая не желаеше сетивно наслаждение, неговите желания се сбъднаха, защото извършваше ведически ритуали. Царете, с които Махрджа Гая се сражаваше, бяха принудени да воюват според религиозните принципи. Те бяха поразени от воинското му умение и го дариха с най-различни дарове. И брхмаите в царството бяха предоволни от щедростта на цар Гая. Те му отстъпиха една шеста от благочестивите си дейности за неговия следващ живот.

ТЕКСТ 12: В жертвоприношенията на Махрджа Гая обилно се лееше опияняващата напитка сома. Цар Индра често ги посещаваше и се опиваше с големи количества сома-раса. Върховната Божествена Личност, Виу (ягя-пуруа) също идваше и лично приемаше даровете, предложени на жертвената арена с чиста и дълбока преданост.

ТЕКСТ 13: Когато Върховният Бог е доволен от нечии дела, доволни са и всички полубогове, хора, животни, птици, растения, дървета, треви и въобще всички живи същества, начело с Брахм. Бог, Върховната Личност, е Свръхдушата на всекиго и по природа е напълно удовлетворен. При все това Той дойде на жертвената арена и поздрави Махрджа Гая с думите: „Аз съм напълно удовлетворен“.

ТЕКСТОВЕ 14 – 15: Махрджа Гая зачена трима сина в утробата на Гаянтӣ и те получиха имената Читраратха, Сугати и Авародхана. Читраратха и жена му Ӯр имаха син, наречен Самр. Неговата жена се казваше Уткал и с нея Самр зачена син на име Марӣчи. Синът на Марӣчи и Биндуматӣ се казваше Бинду; той се ожени за Сарагх и създаде Мадху. Мадху и съпругата му Суман заченаха син на име Вӣраврата. От Вӣраврата и жена му Бходж се родиха двама сина, Мантху и Прамантху. В утробата на жена си Мантху зачена син, наречен Бхаувана; той се ожени за Дӯа и създаде Тва. Тва и жена му Вирочан заченаха син, когото нарекоха Вираджа. Жената на Вираджа се казваше Виӯчӣ и с нея той зачена сто сина и една дъщеря. От всичките му синове най-известен бе Шатаджит.

ТЕКСТ 16: Има един прочут стих, посветен на цар Вираджа: „С възвишените си качества и световна слава цар Вираджа бе като скъпоценен камък в династията на цар Прияврата, както Бог Виу с трансценденталното си могъщество краси и благославя полубоговете“.

« Previous Next »