No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

ят-прӣанд бархии дева-тиря-
мануя-вӣрут-там виричт
прӣйета садя са ха вишва-джӣва
прӣта свая прӣтим агд гаяся

ят-прӣант – удовлетворявайки Върховната Божествена Личност; бархии – на жертвената арена; дева-тиряк – полубогове и низши животни; мануя – човечество; вӣрут – растения и дървета; там – треви; -виричт – начело с Брахм; прӣйета – е удовлетворен; садя – веднага; са – Богът, Върховната Личност; ха – наистина; вишва-джӣва – поддържа живите същества в цялата вселена; прӣта – макар удовлетворен по природа; сваям – лично; прӣтим – удовлетворение; агт – получи; гаяся – от Махрджа Гая.

Когато Върховният Бог е доволен от нечии дела, доволни са и всички полубогове, хора, животни, птици, растения, дървета, треви и въобще всички живи същества, начело с Брахм. Бог, Върховната Личност, е Свръхдушата на всекиго и по природа е напълно удовлетворен. При все това Той дойде на жертвената арена и поздрави Махрджа Гая с думите: „Аз съм напълно удовлетворен“.

От стиха става ясно, че удовлетворението на Върховната Божествена Личност носи удовлетворение на полубоговете и на останалите живи същества. Ако поливаме корена на дървото, подхранваме всичките му клони, листа и цветове. Върховният Бог е себеудовлетворен, но делата на Махрджа Гая били толкова велики, че Той лично дошъл на жертвената арена и казал: „Много съм доволен от теб“. Кой може да се сравнява с Махрджа Гая?

« Previous Next »