ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, описах ти общите характеристики на вселената и нейния диаметър (петдесет кои йоджани или 6 500 000 000 километра) според преценката на великите учени.

ТЕКСТ 2: Както житното зърно се състои от две половини и човек лесно може да определи големината на горната, ако знае размерите на долната, така и (според учените географи) горната половина на вселената е равна по размери на долната. Небето между земното кълбо и райската сфера се нарича антарика, космическо пространство. То се простира между горната част на Земята и долната на Рая.

ТЕКСТ 3: Насред това космическо пространство (антарика) се намира величественото Слънце, царят на планетите, излъчващи топлина, като Луната. Със своето сияние то стопля вселената и поддържа в нея необходимия ред. Слънцето излъчва и светлината, която помага на живите същества да виждат. По волята на Върховната Божествена Личност то пътува на север, на юг или през екватора и се движи бавно, бързо или умерено. Когато се издига, спуска или прекосява екватора – съответно преминавайки през Макара (Козирог) и останалите знаци на зодиака – дните и нощите са къси, дълги или равни по времетраене.

ТЕКСТ 4: Когато Слънцето преминава през Меа (Овен) и Тул (Везни), денят и нощта са равни. Когато преминава през петте съзвездия, като се започне с Вабха (Телец), дните нарастват (до съзвездието Рак), след това постепенно намаляват с половин час всеки месец и отново се изравняват с нощите (във Везни).

ТЕКСТ 5: Когато Слънцето преминава през петте съзвездия, първото от които е Вшчика (Скорпион), дните намаляват (до Козирог), след това постепенно растат месец след месец и отново се изравняват с нощите (в Овен).

ТЕКСТ 6: Докато Слънцето пътува на юг, продължителността на дните се увеличава, а докато пътува на север, продължителността на нощите се увеличава.

ТЕКСТ 7: Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, както казах по-рано, учените твърдят, че Слънцето пътува около планината Мнасоттара, като описва кръг с обиколка 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра). На Мнасоттара, източно от Сумеру, се намира Девадхнӣ, градът, принадлежащ на цар Индра. На юг е Саяманӣ, обителта на Ямарджа, на запад е Нимлочанӣ, владението на Варуа, и на север е Вибхварӣ, жилището на бога на Луната. На тези места по различно време се редуват изгрев, пладне, залез и полунощ; това кара живите същества да изпълняват и да прекъсват предписаните им задължения.

ТЕКСТОВЕ 8 – 9: На живите същества, обитаващи планината Сумеру, винаги им е топло както по обяд, защото Слънцето е постоянно над главите им. Въпреки че Слънцето се движи обратно на часовниковата стрелка, с лице към съзвездията и Сумеру от лявата му страна, то се движи и по часовниковата стрелка, а планината като че ли остава отдясно. Това се случва заради вятъра дакиварта. Хората, живеещи в земите точно обратно на мястото, където Слънцето изгрява, виждат неговия залез. Ако прокараме права линия от мястото, където Слънцето е в зенита си по пладне, в другия ѝ край ще бъде полунощ. И ако хората, които виждат Слънцето да залязва, се озоват на точно обратното място, няма да го видят в същата фаза.

ТЕКСТ 10: Когато Слънцето пътува от Девадхнӣ, града на Индра, до Саяманӣ, обителта на Ямарджа, то изминава 23 775 000 йоджани (309 075 000 километра) за петнайсет гхаики (шест часа).

ТЕКСТ 11: От обителта на Ямарджа Слънцето се отправя към Нимлочанӣ, владението на Варуа, след това продължава към Вибхварӣ, където живее полубогът на Луната, и оттам се връща в града на Индра. По същия начин Луната заедно с другите звезди и планети се появява на небосклона, а после отново залязва и става невидима.

ТЕКСТ 12: Така колесницата на бога на Слънцето, който е трайӣмая, тоест почитан с думите о бхӯр бхува сва, пътува между споменатите четири града със скорост 3 400 800 йоджани (44 210 400 километра) в мухӯрта.

ТЕКСТ 13: Колесницата на Слънцето има само едно колело, наречено Саватсара. Дванайсетте месеца са дванайсетте му спици, шестте сезона са шестте части на каплата му, а трите чтур-мся периода са триделната му главина. Единият край на оста, поддържаща колелото, е опрян на върха на Сумеру, а другият край е върху планината Мнасоттара. Закрепено за далечния край на оста, колелото непрекъснато се върти по билото на Мнасоттара като колелото на преса за масло.

ТЕКСТ 14: И като в преса за масло тази ос е закрепена за друга ос, четири пъти по-къса (3 937 500 йоджани, или 51 187 500 километра). Горният край на втората ос е овързан за Дхрувалока с въже от вятър.

ТЕКСТ 15: Скъпи царю, дължината на самата колесница е 3 600 000 йоджани (46 800 000 километра). Широчината ѝ е равна на една четвърт от дължината (900 000 йоджани или 11 700 000 километра). Конете ѝ, които носят имената на ведически стихотворни размери, като Гятрӣ, са впрегнати от Аруадева в хомот, широк също 900 000 йоджани. Полубогът на Слънцето пътува неизменно с тази колесница.

ТЕКСТ 16: Макар че Аруадева седи отпред, кара колесницата и води конете, той гледа назад към бога на Слънцето.

ТЕКСТ 17: Пред бога на Слънцето стоят шейсет хиляди святи личности, наречени Вликхили, всеки с големината на палец, и го славят с поетични молитви.

ТЕКСТ 18: А четиринайсет други светци – гандхарви, апсари, нги, яки, ркаси и полубогове – разделени на групи по двама, всеки месец приемат различни имена и неспирно извършват ритуални церемонии за обожание на Върховния в проявлението му на най-могъщия полубог Сӯрядева, носещ много имена.

ТЕКСТ 19: Скъпи царю, в орбитата си около Бхӯмаала богът на Слънцето изминава разстояние от 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра) със скорост 2000 йоджани и две кроши (26 006,5 километра) в каа.