ТЕКСТ 21
дитя̄нм аха виш̣ур
джьотиш̣ равир ашумн
марӣчир марутм асми
накш̣атрм аха шашӣ
дитя̄нм – на дитите; ахам – Аз съм; виш̣у – Върховният Бог; джьотиш̣м – от светилата; рави – Слънцето; ашу-мн – блестящо; марӣчи – Марӣчи; марутм – от Марутите; асми – Аз съм; накш̣атрм – от звездите; ахам – Аз съм; шашӣ – Луната.
От дитите Аз съм Виш̣у; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Марӣчи, а сред звездите Аз съм Луната.
Има дванайсет дити, сред които Кш̣а е главният. Измежду блестящите в небето светила, Слънцето е главното. В Брахма сахит Слънцето се приема за блестящото око на Върховния Бог. В пространството духат петдесет вида ветрове и божеството Марӣчи, властващо над ветровете, представя Кш̣а.
Сред звездите най-забележителна през нощта е Луната, тя представя Кш̣а. От този стих става ясно, че Луната е звезда; следователно звездите, които блестят в небето, също отразяват светлината на Слънцето. Теорията, че има много слънца във Вселената, не се приема във ведическата литература. Слънцето е едно, а Луната и звездите светят с отразена слънчева светлина. След като Бхагавад-гӣт посочва тук, че Луната е една от звездите, блестящите звезди не са слънца, а са подобни на Луната.