ТЕКСТ 20
ахам тм гукеша
сарва-бхӯтшая-стхита
ахам диш ча мадхя ча
бхӯтнм анта ева ча
ахам – Аз съм; тм – душата; гукеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; шая-стхита – установена в сърцето; ахам – Аз съм; ди – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯтнм – на всички живи същества; анта – краят; ева – несъмнено; ча – и.
О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.
В този стих Арджуна е наречен Гукеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кш̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.
Кш̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е тм, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Мах-виш̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Мах-виш̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кш̣а, не влезе в него. Както се казва в Субла Упаниш̣ад – практй-ди-сарва-бхӯтнтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча нряа: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.
В Шрӣмад Бхгаватам има описание на трите пуруш̣а-аватри. Те са описани и в Ствата тантра. Виш̣ос ту трӣи рӯпи пуруш̣кхя̄й атхо виду – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Краодака-шйӣ Виш̣у, Гарбходака-шйӣ Виш̣у и Кш̣ӣродака-шйӣ Виш̣у. Мах-виш̣у, тоест, Краодака-шйӣ Виш̣у, е описан в Брахма сахит (5.47): я крарава-джале бхаджати сма йога-нидрм – Върховният Бог, Кш̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Мах-виш̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.